Върху глинения под до пещта, тя беше сложила агнето. Влезе в одаята с дреболиите. Сложи ги в меника на огъня и изчака да поуврат. Когато омекнаха, ги извади от огъня и се запъти  към пещта. Наряза ги на ситно и  прибави сол, червен пипер и джоджен. Отиде в градината и наскуба  от зеления лук. След това го изчисти, изми обилно с вода от кладенеца и се върна. Наряза и него, и го прибави към дреболиите. Сложи една чаша ориз и от оная - миризливата мерудия, дето беше изсушила през зимата. Напълни агнето, заши го с дебел конец и подкани Колчо:
- Иди, сине и издялай една дряновица!
   Колчо побегна към градината и се върна с дряновицата.
- А сега ела да сберем ногите на агнето, че виж, на, не мож са побра в тепсията! Най-сетне! А сега в пещта!
    Тя метна с лопатата тепсията с агнето в пещта и седна на трикракото столче.
  През това време на мегдана срещу църквата Свети Георги беше се скупчил сума ти народ. Чуваха се гайдата и кавала на Пандо и Геро... Овчарин, облечен в  ямурлук, водеше хорото. Жените покрай него подхващаха: "Лисна се гора зелена, ден дойде Гергьовден, всички овчари дойдоа."
   Зададе се и баба Ана с бохча на рамо. А дядо Златю до нея,  с бяло агне през яките си рамене, крачеха към църквата. Чуваше се гласа на презвитер Константин. Всеки чакаше реда си, за да благослови агнето им. Бяха дошли и от близките села с талиги. Между тълпата беше и стрина Мара от Брестник. Синът ù Крум беше прегърнал малко легушче, с черно петно между очите. Старата влезе в църквата и се върна с четири свещички в ръка. Водеше и презвитера. Запали свещичките и подаде на всеки по една, а четвъртата сложи върху рогата на животното. Презвитер Константин зачете от молитвеника, а стрина Мара пригласяше.
- Да има ного жито на нивите, здраве, щастие и дълъг живот във ваща къща! -  произнесе той. Амин, дай Боже!
- Амин - повтори стрина Мара. Наведе се. Хвана ръката му и бързо пъхна в нея един сребърник, дето пазеше  скришом.
Крум я погледна, но тя му намигна.
- Отче, да дойдем с Лена, щерката, да ù почетеш! Зли духове са влезли в нея. Някой магия ли ù фърлил! Не ù върви. Кож, кожама ти мома  стана и не мож са задоми.
   Презвитерът я погледна и се усмихна.
- Идете на аязмото на  Света Богородица! Земете светена вода от там! - рече тъй.
- Виж,  не мий  минало през ума!
- И да са окъпе в таз вода! - продължи презвитерът. Та да излезе оная лошотия!
- Още утре ше идем. Белким е истина, що думаш! Голям дар ше дадем на църквата, стига да помогне! Чул ти Господ думата, отче! Да си жив и здрав, па още дълго да помагаш на ората!
   На двора, от голямата къща до църквата, излезе бая закръглена стринка и тръгна към сайвана. Изкара навън тънкоруна овца и започна да я дои в меника, който постави на земята. Накрая я завърза за опашката и се запъти към кладенеца. Близо до него  изля млякото на земята.
   Думаха, че изливането на млякото е свързано с почитане на древно, женско божество, създателка и пазителка на живота, известна при траките с името Котито. Оттук и представите на хората за Свети Георги, наследил чертите на тракийския Херос, на конника и прадед покровител, комуто принасят жертва. Коленете на агнето е  жертвата, принесена на Свети Георги.
Следва продължение.