- Знайш ли, Пено, как ма зе? Еднаж, неговият побратим Камен, му рекъл: "Рачо, аресал съм си едно моме. Айде да го крадем!" Натъкмили са двамата и ето ги пред нашия плет.
- Ти ше стоиш тук, а другото остави на мен! - рекъл Камен.
Когато кучето излая, ний бяхме надалеч. Ей, клещи бяа ръцете му! Кат ма фана през кръста, префърлийме бърчината, а след назика са тътрише Камен. Аз съ дърпах, удрях с юмрук, но Рачо ма държеше тъй, че дъх не можех да си зема. Заридах и са замолих:
- Пощади ма, бачо! Ша ти дам що сакаш, но не ма карай да зема тоя!
Сърцето му са зажали и продума:
- Няма да та дам! Ше та пусна, но убавичко си помисли! Ако та сакам, ще дойдеш ли с мен! От тоз ден станах негова невеста. Легна ми на сърцето. Но с Камен да са не видат. Скорош той дойде у дома и рече:
- Слушай, Рачо! Толкоз годин минувахме и заменувахме, без да си рачим дума. Скорош ше си идем от таз земя. Дай да са сдобрим! Да не са поменуваме с лошо! Щото лошото са помни, а напраиш ли добро и то са помни, но бързо са ...