- Знайш ли, Пено, как ма зе? Еднаж, неговият побратим Камен, му рекъл: "Рачо, аресал съм си едно моме. Айде да го крадем!" Натъкмили са двамата и ето ги пред нашия плет.
- Ти ше стоиш тук, а другото остави на мен! - рекъл Камен.
Когато кучето излая, ний бяхме надалеч. Ей, клещи бяа ръцете му! Кат ма фана през кръста, префърлийме бърчината, а след назика са тътрише Камен. Аз съ дърпах, удрях с юмрук, но Рачо ма държеше тъй, че дъх не можех да си зема. Заридах и са замолих:
- Пощади ма, бачо! Ша ти дам що сакаш, но не ма карай да зема тоя!
Сърцето му са зажали и продума:
- Няма да та дам! Ше та пусна, но убавичко си помисли! Ако та сакам, ще дойдеш ли с мен! От тоз ден станах негова невеста. Легна ми на сърцето. Но с Камен да са не видат. Скорош той дойде у дома и рече:
- Слушай, Рачо! Толкоз годин минувахме и заменувахме, без да си рачим дума. Скорош ше си идем от таз земя. Дай да са сдобрим! Да не са поменуваме с лошо! Щото лошото са помни, а напраиш ли добро и то са помни, но бързо са забуравя. Животът толкоз е кратък. Докат са обърнеш и веке те нема. И името ти са заличава. Когаш беше жива старата, се ми думаше: "Живей тъй, да та помнат дълго!" Затуй, дай да са целунем за прошка и дано Господ на сполай с още маленко животец!
Ето, Пено, туй е мойта история. И заживяхме с Рачо. Народих му челяд, се момчяги. А те са запиляха по земята, остана сал най-маленкият. Тъй са младите. Секи търси половинката си. Старата Траяница думаше, че когаш умре челяк, отива на оня свет. Никой не знаел колкош пъти иде на земята. Секи челяк имал две полвинки - мъжка и женска. И двете са връщат на земята, да са търсат. Когаш мъжката намери женската, тогаз ги спохожда арен живот. Затуй старите люде думат: "Челяк цел живот търси полвинката си, ако не я намери, страда."
- Що думаш, кума? Никой не са е завърнал от оня свет, да ти рече кво е там. Ако е по-убаво от земята, тогаш нема да ни е страх да умрем. Но има ли кой да ти рече! Кви времена настанаа! Да немаш вера в никой. Ей децата, що са деца. И те не думат верно. Пълни с грехове. Чак земята са тресе. Греховете тъй са на натегнали, че не можем да дишаме. Кво ли сме захортували за тез неща? Я речи сегя, как я караш?
- Арно ний нес. Радовито ни е на душата. Кво е китно навън! Я виж, Свети Георги слезе на земята с коня си! Голям светия е той! Когаш слезе на земята, сичко са радува.
Следва продължение.
© Мария Герасова All rights reserved.
Поздрав с обич!