СВАТБЕНО ПРИГОТОВЛЕНИЕ

   В дома на чана Пена цареше приготовление. Одаите светеха до късно.
     Тази сутрин, когато слънцето плискаше като из ведро калдъръма с тесни плочници на улица "Търговска", Кольо бързаше към дюкяна на Кочо Кокумяуков. Там можеше да намери туй, що трябваше и на невестата, и на него. Наближаваше Джумаята. Тръгна надолу там, където беше Куршум хан. Мина покрай Кервансарай. Думаха му староприемницата. Беше невисоко здание, но заемаше широко пространство. Стените и сводовете му стигаха до два метра дебелина. Купола и покрива бяха облечени с куршум. Дворът беше четвъртит, постлан с големи камъни. Имаше две чешми с каменни корита.Едната с няколко чучура, а другата, която се намираше в западния край на двора, с два чучура. Беше я изградил Гьока Павлов, в памет на Алеко Константинов. На мраморна плоча с черни букви беше написано: "За споменъ на Българский  и незабравимъ синъ Алеко Константинов, убит на 11- ий май 1897 година от чадата на деньтъ. Пийте братя и помнете невинний Христовъ последователь. Алека!"
   До стария кестен  сновеше  бай Милуш от Брестник. Момъкът го позна по старите потури и дрезгавия глас. Той дърпаше кльощаво магаре с въже, което беше  захапало в муцуната си и се мъчеше да го прегризи.
- Пръъ... стара кранто! Немилосник такъв! Я да видим, туй що имаме, дъл е на мястото си?- и  шмугна ръцете си в дисагите. Извади парче сланина, лук, самун хляб и започна да мляска.
   По улицита бързаха жени към новата баня, която Йоаким Калфа- майсторът строител, беше изградил с много вкус и умение. Да отиде до хамака, да са баньоса, беше събитие за всяка жена. Да са баносат в новата баня "Цар Симеон", чийто притежател беше Таню Чаракчиев. Людете го познаваха като човек сладкодумен, с голямо чувство за хумор. Ще мине някой край него, ще го посрещне усмихнато, ще му каже някой духовита дума, а инак беше енергичен човек. Искаше и служителите му да бъдат такива. Често ги хокаше, но нямаше зла душа. Затова всички го обичаха.
   Какво ли нямаше в бохчите на жените! Долни дрехи, тас, гиритски сапун, спарча, чаршаф за постилане, хавлия, пешкир за лицето и парче американ. По-вехтичките за краката. Носеха и топли дрехи, за да се наметнат след банята. Тия, дето водеха децата, слагаха малко хлебец, оцет, туршия, за да си хапнат киселичко, че мож да им призлее след банята.
   Слънцето препичаше. Кольо забърза.
- Дал Бог добро, комши. Как си?- стресна го Алито.
   Момъкът отдавна не беше чувал тоя глас. Алито вървеше прегърбен, с торбата вехтории.
- О, Али! Де изчезна толкоз време?
- Колчо, Колчо, едвам та знай Алито. Голям момче, ербап момче. Викат голям челяк си станал.
- Тъй е Али. Пиша, пиша книги. Рова се в нещо минало. А кви люде е имало, е хей! Кви времена са били!...
- Да си жив и здрав, комши! Такъв челяк ни требва. Та, че ако ги нема и таквиз ора, о хо...
- Речи Али, как я караш? Де одиш толкоз годин?
- Скитах, комши, скитах по света и у дома. Алъш, вериш правим. Нъл знайш тая работа? Голям работа, начи. От един земаш, на друг даваш. Тъй де, широк живот, тесни гащи. Голям кебик ти думам. Голям кебик, лесен работ.
- Ей, Али. Кви ги думаш? Ти сакаш без да са трудиш, пари да земаш. Не мож, тъй! Алъш, вериш, ней работа.
- Прав си комши! Ний сме тъй. Тук и там по света.
   Неусетно бяха преминали главната и стигнаха до градската градина "Цар Симеон".
- Остани  с здраве, комши! И деца когаш имаш и те да са здрави.!
- И туй ше го бъди, Али.
- Добра дума думаш, комши- прекъсна го той. Туй, да са чуй!
- Тъй е Али. Сватба, сватба са задава. Ква мома да видиш, за булка ше земам. Айде, да върва, че както сме я подкарали, виж, пладне дошло!
- Голям челяк, добър челяк! Алито селям прави на тебе. Ашкоолсун...
- Остани си с здраве, Али! Ного здраве на булката, ако ма помни!

Следва продължение