Продължение от книгата

Хората казваха, че от този ден започва Новата година и Коледните празници. Слагаше се сурово жито, просо в паница и в него цели орехи, варена царевица, зеле, лук и туршия от пиперки. Опичаха се игнажденски краваи и се запалваше свещ. По-възрастните жени или мъже прикадяваха с тамян, запален върху палешника на ралото. От тази обредна трапеза запазваха суровото жито с орехите, пепелта от каденето, наречена игнажденска пепел и свещта. Беше много важно кой ще срещнеш първи. При влизането в дома, полазникът трябва да внесе трева, слама, които слагаше най-често край огнището или зад вратата и сядаше върху тях, за да мъти, за да мътят повече кокошки. След това домакинята  го посипваше с пшеница. Пукаха царевица, орехи, боб и варяха ошав, за да има плодородие.

После полазникът разриваше огъня с шушка от крушово или сливово дърво и изричаше: "Колко искрици, толкоз пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребенца, дечица". След това му слагаха трапезата и го даряваха с риза, чорапи, пешкир или къделя вълна. Полазник можеше да бъде и всеки член от семейството, ако излезе навън и се върне с треска или слама. Той можеше да бъде и животно. Ако прекрачеше първо дома, се смяташе за добра поличба. Тогава биваше нахранено.
   От треските, които полазникът внасяше  вкъщи, слагаха в полозите, за да носят кокошките повече яйца. Срещу празника жените намотаваха прежда на мотовилките, навиваха кълбета, за да няма запъртъци   през лятото и да се навъдят много пилета. Срещу празника се запалваше в огнището специално отрязано дърво, дъбово или крушево, наречено коледник и поддържаха огъня до Йордановден.
   На този ден се забраняваше на неотродилите жени да работят, да перат, предат и тъкат. Това целеше леко раждане и важеше за периода от Игнажден до Коледа.
   А сега Павлето, облечен в празничните си  дрехи, отпи от прясното мляко, което Стефана беше поставила в чашата на масата и отчупи няколко залъка от хляба. Махна с ръка за сбогуване и заслиза по дървената стълба, която поскръцна няколко пъти и не усети как се намери на калдъръмената улица пред къщата. Затича се по нея и току се намери на главната, когато чу: "Таан алва, кетен алва. Със сусам, бяла алва с орхи."
   Момъкът отправи поглед, откъдето идваше гласът. До дървеното скеле, върху което беше сложена табла, Салито тупаше крак о крак. Група дечурлига бяха го заобиколили.
- Чичо Сали, дай от кетен алвата! - чу се слабичко гласче.
   Салито взе от таблата едно доста голямо парче от халвата и го сложи на кантара.

Следва продължение