Продължение от книгата

Ето, че дойде краят. Гълчавата спря. Машините секнаха. Момчето помоли за малко тишина. Всички знаеха, че днес той навършва двайсет. Набързо приготвиха маса със столове и седнаха около нея. Павлето извади винцето, мезето и подкани.
- Айде, бай Станьо, та да бъдеш пръв!
- Що, сине?Нъл ти требува да си пръв?
- Не, майсторе! Нес е ден за мен, а аз искам да ти благодаря. Ако не беше ти, нямаше да съм това. Ти ми подаде ръка пръв, ти ше пиеш пръв!
- Ех, Павле, щом думаш, нек да е тъй!
   Момчето приближи стария майстор, хвана го за ръка, допря устни до нея, след което я пусна. Прегъна колене и се поклони.
- Поклон и уважение, майсторе! Цял живот няма да та забравя, щото ного направи за мен.
- Чуй, чуй, Павле! И аз искам да ти дам нещо за спомен.
   За миг майсторът изчезна от погледа на работниците и наново се върна. В ръката си държеше книга.
- Тя е за теб, сине - продължи той. И нек да та учи на добро! С нея ше полетиш. Ше отидаш в райското небо, за да видиш Бог и прекрасния Негов свят.Той ше та научи що е Любов и  ти ше са върнеш, за да я даваш на людете.
- Благодарно, майсторе! Да си жив и здрав, та и другите да учиш!
   Днес беше денят на Климент Охридски. Нали в школото бяха учили, че той бил българин, от благороден произход. Оставил дом и родина, последвал Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Андреан ІІ го ръкоположил за свещеник. След смъртта на Методий, заедно с Кирил, се отправили за България, където българският цар Борис-Михаил ги приел с радост. Той изпратил Климент в югозападната част на България, за да преподава славянската писменост, а Наум оставил в столицата - Плиска. В 893 година на църковно-народния събор било решено българска столица да бъде принесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар, вместо приелия монашеството свети Борис-Михаил, а свети Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място бил назначен свети Наум, който работил там седем години. После той си построил манастир,  на брега на Охридското езеро, на името на свети Арахангели и живял в него десет години. Представил се на Господ в 910 година, след като приел монашеско пострижение, непосредствено преди смъртта си. Погребали го при северната стена на храма, където мощите му и досега стоят неоткрити, защото колкото пъти отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни, особено душевни, които получават изцеление.
Следва продължение