Продължение от книгата

Започна да рисува. Обичаше повече натюрелите. Чрез своите картини отразяваше традициите и обичаите на своя роден край. Участваше и в Певческото дружество. Чрез песента чувстваше любовта на хората към природата, растенията и животните. За него песента беше цялата Вселена. Тя беше слънцето, което огряваше душата му.Чрез нея той разтваряше сърцето си. Време беше да се научи да свири.
   По случай  откриване на изложбата, Павлето облече празничния си костюм и сложи новата си папионка. Красив момък беше пустият му Павле! Навремето казваха, че баща му бил напет момък. Момите бягали по него. Крадливи погледи му отпращали и младите невести. Походи си той, походи си на воля, но не можа да обикне никоя. Докато един ден, срещна нея - Стефана. С дългата плитка и витите вежди, привлече го тънката ù талия, която беше препасала със сребърни пафти. Щом срещнеше момето, целият потрепваше. Нещо го жегваше под лъжичката.  Не беше мома за лъгане. Честта си нямаше да даде на такъв като него. Но когато бяха се събрали в Катерина и там правеха Рангеловата седянка, Гьорги се появи с накривен калпак, с препасан през кръста  кармазян пояс и кам-камия кама. Грабна Стефана от седянката и я отведе в дома си. Но и момата го обичаше скришом. През целия път  тя се дърпаше, но момъкът беше пъхнал в устата ù кърпа, с която от време на време бършеше изпотеното си чело. Тя стоеше винаги на пояса му. Гьорги не подозираше за чувствата на момето. Така беше. Направиха годеж, а после и сватба. Роди им се Павлето. Беше якичко бебе. Стефана се мъчи цели три дни. Накрая детето излезе набързо. Получи името си на кръстницата - Павлина. В семейството на Гьорги и Стефана зацари любов. Детето беше кротко. Кротък си и остана. Благият му характер караше хората да го обичат. Беше вечно усмихнат. А казваха, че усмивката премахвала гнева, злобата и лекувала. Тук-таме се намираше по някой душманин, който му завиждаше. Но нали се знае: "Пред доброто и най-лошият се прекланя. "Така че нямаше какво зло да му  сторят. Той не правеше зло, затуй и другите гледаха с добро око на него. Само Кокошинката реши да го закачи. Нарече го бракма. Бяха се събрали Пашето, Галята, Пането и Павлето. Отде се появи Перона! Заяде се с Кокошинката. Нарече го нехранимайко. Павлето реши да се намеси. Да спре свадата. Но и двамата нехаеха. Тогава Кокошинката дръпна Павлето за ръкава и се нахвърли върху него. Момчето се отдръпна. Така, всичко секна. Всички си разотидоха, а в очите на Павлето се четеше тъга. Факт е, че  само добрият може да плаче. Злият нехае, че е обидил, че е наскърбил. А после, като дойдеше лошото. То му напомняше за злото, което беше сторил. Болката се стоварваше върху него.

Следва продължение