Глава 41
„Поляната на слънчевите зайчета“ представляваше просторна площ на почти четири хиляди метра надморска височина. Самата поляна имаше лек наклон, но като цяло за височината на, която се намира бе равна. Интересното ѝ име идваше от там, че сутрин винаги имаше роса, която се задържаше по листата на околните дървета, при лек сутрешен вятър и слънчево време цялата поляна бе огрявана от разностранни малки слънчеви зайчета. Сега тези мънички светлинки танцуваха пред погледите на белгарската групичка водена от Ханс и Меридияна Блаусвиц и придружавани от вещицата Антига, която гледаше с почуда и възхита тези миниатюрни слънчеви зайчета. Вещицата бе обикаляла по тези места с години. Но никога не бе се качвала тук на „Поляната на слънчевите зайчета“. Антига се загледа в Митра как щастливо тича и се забавлява с Янко в опита си да избягат от светещите зайчета. Спомни си годините на нейната младост с Краз. Спомни си пикниците из белгарските планини, как се забавляваха бяха малко по-големи от ...