Ако не ви допадне този текст, значи сте кръгъл идиот, а ако след прочит ви хареса, значи сте по-голям идиот дори от онзи, дето не му допадна.
***
Ех, винаги съм харесвала сбърканите уводи. Онази специфична негативна нотка, промъкваща се зад безизразното лице на читателя, карайки го да си помисли:
¨Абе що не си **** *******¨ или ¨Гледай си работата, много знаеш кой съм и какъв съм¨. – Ами това правя! Лесно ви е на вас, сядате пред компютъра, прочитате през ред, през два новостите и минавате offline, нали? А аз какво? Да не би да мислите, че е лесно човек да се жалва и циври по цял ден. Това си е доста тежка и отговорна работа. В началото всяка сутрин, като се събудех, ме връхлиташе неочаквано мисълта за всички лоши неща, които ми се случиха и започвах да плача – ей така, без нищо. А сега? Сега просто се събуждам и почвам да бърникам по харддиска на паметта си, за да се сетя за нещо кофти, щото иначе каква сутрин ще е? До такава степен си му свикнах, че ще ми е като кафе без цигара, ако ...