Професия ¨Плачещи момичета¨
Ако не ви допадне този текст, значи сте кръгъл идиот, а ако след прочит ви хареса, значи сте по-голям идиот дори от онзи, дето не му допадна.
***
Ех, винаги съм харесвала сбърканите уводи. Онази специфична негативна нотка, промъкваща се зад безизразното лице на читателя, карайки го да си помисли:
¨Абе що не си **** *******¨ или ¨Гледай си работата, много знаеш кой съм и какъв съм¨. – Ами това правя! Лесно ви е на вас, сядате пред компютъра, прочитате през ред, през два новостите и минавате offline, нали? А аз какво? Да не би да мислите, че е лесно човек да се жалва и циври по цял ден. Това си е доста тежка и отговорна работа. В началото всяка сутрин, като се събудех, ме връхлиташе неочаквано мисълта за всички лоши неща, които ми се случиха и започвах да плача – ей така, без нищо. А сега? Сега просто се събуждам и почвам да бърникам по харддиска на паметта си, за да се сетя за нещо кофти, щото иначе каква сутрин ще е? До такава степен си му свикнах, че ще ми е като кафе без цигара, ако не помрънкам. Може би ще се зачудите какво удоволствие ми носи? – Никакво! Даже трябва да ми плащат вредни, че от тия ароматизирани кърпички не алергия, а цяло радиационно облъчване ще хвана. Като се абстрахираме от негативизма за момент, да бъдеш пергаментно нещастен си има и хубави страни: всички ти съчувстват, казват ти, че нещата ще се оправят, искат да ти помагат и т.н.. Ако ми помагаха с 1 лев всеки път, когато се разплача, вероятно все още щях да бъда тъжна – но тъжна на Бахамите. И все пак, не би ли било редно да внесем малко светлина по въпроса ¨кога аджеба се бръкнаха тия като мен?¨. Откъде да започна? Да видим... откакто свършиха истинските неща, истинските думи, хора...? ¨Удобен отговор¨? А вашият какъв е, кога за последно назначихте някого като ¨Плачещо момиче¨… Може би вашата фирма е ¨по-голяма¨ от тази на моя "работодател"...?
***
Човекът е хомосапиенс, който на свой ред е животно, но нима сте виждали животно да изрича думи, рушащи всичко за миг? Да, животно е… прословутият му хомосапиенс, но само толкова – не винаги Човек.
© Стеси All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ха, сега! И аз така!
-
Ами сега... Благодаря, че намина, хареса и постоя.
-
Взех, че харесах! Ами сега...)))))))))))
-
Взех, че харесах! Ами сега...)))))))))))
-
Взех, че харесах! Ами сега...)))))))))))
-
Взех, че харесах! Ами сега...)))))))))))
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
По принцип избягвам да мисля негативно, даже бих казала, че се стремя да гледам от хубавата страна на нещата, но странно защо ми се хареса точно обратното. Пък и всеки понякога обича да си мрънка или по-точно има нужда.
"Ако ми помагаха с 1 лев всеки път, когато се разплача, вероятно все още щях да бъда тъжна – но тъжна на Бахамите. " - това определено ме разсмя. Поздрав!