Слънцето в последните няколко дни изпращаше жарки лъчи на пясъка и морската вода.Това правеше плажуващите летовници от ведомствената почивна станция, доволни , че са случили на хубаво време. Още от ранна сутрин се настаняваха на шезлонгите под чадърите, чевръсто и с удоволствие.

Д-р Бoжанов, един от тях, всяка сутрин тичаше по крайбрежната ивица поне два километра. Спря се за поздрав при двамата спасители, които обсъждаха нещо ръкомахайки с поглед към морето. Видя, че има червен флаг, запита защо. По - възрастният от тях обясни:

     - Има ветрова вълна, която е с голяма сила. Морето изглежда спокойно, но силата на тази вълна остава да работи под вода, която рони пясъка на дъното . Явлението е известно сред морските хора като „сулуган или мъртвак”. Много е рисковано влизане в морето и обсъждаме дали да не сложим черен флаг.

Докторът продължи напред, тичайки, но с обърната към мъжете глава, които го питаха нещо. Изведнъж падна и му се стори, че някой му подложи крак. Погледна назад, от водата се показваше някакъв дебел клон. Загледа се като че ли мърдаше! Върна се по най -бързия начин. И какво да види . Човешка ръка, свита в лакътя, като, че ли е махала за помощ. Хвана я, тънка мъжка ръка, безпомощна, лицето почти покрито с вода, до края на вълничките, които го заливаха. Как никой не го е видял!? Лекарят веднага започна спешни спасителни медицински грижи. Опита се да го изтегли. Не му се отдаде. Беше тежък. С много усилия издърпа главата на сухо. Пипна устата, беше затворена като менгеме. Глътнал си езика. Огледа се. Видя някаква част от детска играчка, но поне беше твърда. Започна по най-бързия начин опити в един от двата края да отвори устата, още веднъж.Усети потта да пари в очите му от полагащите максимални усилия. Още малко, най-после отвори челюстите, езика беше затапил дихателният път. С какво да хване езика? Свали си шапката, проникна с пръсти на едната ръка колкото може в устната кухина, с другата ръка се опитваше да държи разтворени горна и долна челюст, хвана езика и го дръпна. Чудото стана. Човекът пое въздух.

Изправи се, коленете едва го държаха. Погледна към чадъра на новите си познати от вчера и завика:

      - Паци, идвай бързо, има удавник! Действащ елитен спортист, Пацо дойде мигновено, не беше проблем за него да го измъкне изцяло на сухо.

- Професоре, ела бързо! – д-р Божанов видя, че под чадъра беше дошъл и професор Шошев, известен травматолог и спортен лекар.

С отпаднали сили, д-р Божанов се оттегли встрани, да освободи пространство на Паци и Професора , които бяха започнали интензивни реанимационни функции, животоспасяващи в такива случаи. Пристигна и единият спасител. Събраха се и сеирджии да пречат.

Докторът отиде настрана да си поеме дълбоко въздух и да се отпусне от преживяното. Каква ирония, присети се той, с разказаното от вчера от срещата му с неговият бивш треньор по хандбал, мастер Силов, спортсмен, главен спасител на съседния охраняем плаж, виден деятел на водно спасителната служба по морето. Видя го на сутрешния си крос. Той беше на вишката и гледаше с бинокъл.

     - Тренер, здравей, нимфи ли търсиш в морето? - като го видя слезе и рече:

      - Докторе, както при вас и в нашата професия има тънкости, ако искаш да си добър трябва да ги знаеш. През нощта е имало бурно море, образува се остатъчна вълна, която вие не виждате, но морето не се е успокоило, образува се засмукваща водна маса. Плажуващите не знаят за това коварно морско явление и ако не се овладее, плувеца става лесна плячка.

Последната думичка изправи като пружина замисленият лекар и бързо отиде да види до къде се е стигнало с процедурите. Удавникът беше спасен. Той се загледа в посинялото, мокро и посърнало лице. Е, това е неговият професор Ожил Гасилев. Какъв късмет имаше днес. Някой се беше обадил за линейка и реанимобилният екип беше почти до нас. Да не се надяваш, за толкова кратко време да пристигнат.

За да свалят напрежението, професор д-р Шошев, благороден по душа и досетлив като личност, покани Паци и д-р Божанов на бара за разхладителна напитка и сладка сутрешна раздумка. Светата Троица спасители, чието призвание беше хуманността, получаваше експлозивни сърдечни поздравления от познати и непознати хора, оценили по достойнство благородната и професионална постъпка.

След около час д-р Божанов си лежеше спокойно под чадъра на шезлонга и се опитваше да чете любимият си автор Арчибалд Кронин, но не му се отдаваше. Една натрапчива мисъл го връщаше назад в лекарските години. Явяваше се на изпит за специалност. Преминал необходимия болничен стаж. Тримесечен курс в Университетски клиничен център, под ръководство на хабилитирани лица. Първият изпит беше по оперативна диагностика и техника , ако го вземеш, след това отиваш на устен. Комисията се състоеше от трима известни хабилитирани лица по специалността. Според д-р Божанов и колегите всичко вървеше добре. В късния следобед чакаха пред кабинета за следдипломна квалификация за резултатите. При разговора със служителката, много любезна и всеотдайна дама към специализантите, г-жа Рангелова с неудоволствие му съобщи , че проф. Гасилев не бил съгласен да разпише протокола, за разлика от другите екзаминатори, които били ”за„ . Дори му издаде една тайна. За него се застъпил д-р Момов, от оперативната изпитна комисия. От много години работещ в елитна немска университетска клиника. На въпрос какъв е аргуметът, той отговорил”как военнен лекар ще става акушер –гинеколог”! По съшият начин се обосновал и за други двама колеги работещи в селското здравеопазване.

След три дни във фоайето на почивната станция видя да разговарят замислени, Паци, професор д-р Шошев и Удавника. Дадоха му знак да се приближи.

      - Благодарности и уважения към високите професионални умения на моя спасител д-р Божанов, едва смотолеви професор Гасилев и подаде ръка.

Д-р Божанов погледна безизразното му лице и усети, че думите са трудно произнесени от него, човек с каменно сърце. Ръката му остана дълго да виси във въздуха. Жеста нямаше стойност за прошка и благодарност. Нечистива е тази ръка. Останалите двама се усмихнаха дискретно, явно знаеха за академичната среща преди години. Пожелаха си приятен ден. Професор д-р Шошев направи с пръсти знак Виктори и напомни, да не забрави за уговорения час по бридж.

15.09.2022

Гр. Шумен Веселин ВасилевMD