Беше сутрин, събота - един приятен априлски ден през една още по-приятна година. Давид спеше и макар да усещаше, че е вече време да става, на него въобще не му се ставаше. Когато иззвъня часовника той се събуди, но вместо да отвори очи и да се зарадва на новия ден Давид го стори по неподобаващ за един млад човек начин. Гневно спря часовника, изпсува ядосано, че е вече време за ставане и хвърли един яростен поглед на усмихващото се през завесата слънце. Излезе на терасата за да погледне как е времето, а то бе естествено много приятно за един от последните априлски дни и по всичко личеше, че не остава много до настъпване на лятото. Навън не минаваха много хора. Изключение направи една групичка от пет, шест млади момичета и момчета на около осемнайсет -деветнайсет годишна възраст, които весели отиваха да се порадват на този прекрасен, а за тях и почивен ден. Естествено и тази весела групичка не направи никакво впечатление на нашия герой, като той незнайно защо напсува и тях и влезе вътре ...