Къщата беше притихнала в нощен сън. Габриела имаше чувството, че всяка крачка, която прави на пръсти по стария дървен под, отеква като оръдеен изстрел между каменните стени. Заспуска се тихо, но припряно по извитото стълбище, водещо към долния етаж. Сърцето на младата жена биеше до пръсване, нервите й бяха опънати до крайност. Само вестубюлът я делеше от улицата, а веднъж стъпила там, щеше да се слее с тълпата и да изчезне. Не можеше да остане повече в този дом. След няколко часа щяха да я потърсят, но щеше да е твърде късно да я намерят. Твърде късно да я накарат да се омъжи за мъж, когото не обича. Когото дори не харесва. Чието единствено преимущество пред останалите кандидати за ръката й, беше, че има власт. Цялата власт на този остров. Но тя щеше да отиде там, където той не може да я достигне.
Предпоследното стъпало изскърца под тежестта й. Габриела замря, очаквайки да бъде разкрита. Само на няколко метра от нея беше стаята на иконома, а той се подчиняваше сляпо на баща й. Боеше се ...