svetlanal (Светлана Лажова)
339 8092
9 июл. 2009 г., 00:34

Пролетни и нежни - последна част 

  Проза » Рассказы
893 0 10
2 мин за четене

Последна част

 

Седяхме на масата в хола и вечеряхме.

- Къде е Юлето? Пак ли е в болницата? – мама се сети, че, освен жена, е и майка.

Симеон отпи нервно от виното и въздъхна.

- Къде е? – мама наистина се притесни.

Навън се чу шум от спирачки, после смях. Юлето отключи вратата. Симеон скочи.

- Къде беше? – ясно се чу от антрето неговият въпрос.

- При мама! – сестра ми се смееше истерично. – Да не си станал ревнив?

- Майка ти е тук!

- Да бе! – тя отвори широко вратата на трапезарията и онемя.

Последва бурен скандал, който се чуваше дори от тяхната стая на втория етаж. Събудиха Боби, той се разплака. Мама и татко го взеха при себе си да го успокоят, но мен нямаше кой да успокои. Пак не мигнах цяла нощ, плаках за орисията си.

- Бременна съм! От друг. И сега какво да правя? Обичам го, другия!

Слушах сестра си и мълчах.

- Ще му кажа на Симеон. И ще се разведем. Мога да го излъжа, че е от него, но... Толкова съм щастлива! Ще имам дете!!! Бременна съм от моя гинеколог. Само че той е семеен и има две деца. Не знам дали ще се разведе, но... И той не очакваше. Каза, че ще му даде име, ако... Не искам да лъжа Симеон. Какво ще ме посъветваш, нали си ми сестра?

- Толкова се радвам, че ще имаш бебче! Това е най-важно.

- А Симеон, ако страда?

- Обичаш ли го?

- Мисля, че обичам бащата на детето си.

- Значи ще ме разбереш.

- Какво искаш да ми кажеш?

- И кога разбра за бебчето?

- Толкова съм щастлива!!!

 

Седяхме в трапезарията аз, Боби, Симеон, мама и татко. Чакахме Юлето. Тя влезе с дъщеричката си на ръце.

- Той какво реши? – всички я гледахме изпитателно.

- Даде си името и реши да дойде с нас.

Зад нея застана висок рус мъж със сак в ръка.

- Щом видя човек със сак в ръце, това ми напомня, че трябва да сложа още едни прибори на масата – татко май беше щастлив. Мама скочи да му помогне. В крайна сметка, макар и трудно, нещата си дойдоха по местата. Татко си имаше мама и нас - цял куп. Боби си имаше мама и татко най-после. Сестра ми - дете и семейство, при това голямо.

Родена съм в последните минути на месец май, а сестра ми в първите секунди на юни. А е трябвало да се появим на бял свят в края на юли. Ето че от началото животът ни не е тръгнал по план. Аз обичам да довеждам нещата докрай, а Юлето вечно започва от начало. Аз съм краят на месеца, тя е началото. Сестри сме и сме толкова различни и еднакви, пролетни и нежни, просто близначки.

© Светлана Лажова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ирина, поне тук може да е с хубав край, но и в живота го има!!!
    Юлия, не съм се замисляла за тризначки, но...трябва да си развихря фантазията, а тя нещо напоследък е на изчерпване.
  • Светле, много ми хареса разказа ти. Радвам се, че закъснях, за да прочета трите части наведнъж!
    Убиваш с тия близначки!!! В днешно време, с метода ин витро, многоплодна бременност и раждане се случва все по-често. Чудя се, ако напишеш нещо, какво ли ще е с тризначки, че и с повече даже?...
  • Когато пъзелът се подреди правилно картината винаги си струва
    Харесах и този разказ, но дали в живота така лесно се подреждат нещата като тук!?
  • Анета, за истинската любов всичко си заслужава, само да я има!!! Светлана, благодаря!!! Марко, за мен е удоволствие, че си при мен!!!Ели, а аз на теб ти се радвам!!! Миа, пожелай си нещо и го имаш, само кажи за какво да попрочета и да разтегля халвата ли беше или друг сладкиш?! Мария, понякога и в живота има хубави неща, но като няма, нека да има поне на книга, за да вярваме в нещо!!! Да, Нели!!!
  • Щом всичко свършва добре е добре !
  • Харесва ми, когато всичко свършва добре. Макар и на книга! Поздрави!
  • Искрени поздравления за таланта ти! Радвам се, че прочетох!
  • Светле,поздравявам те за доброто произведение.Беше истинско удоволствие за мен.Пишеш прекрасно.Целувам ти ръка, майсторе на словото.
    твой скромен почитател: Марко
  • Поздравления!!!
  • Преди малко прочетох първите две части и преди да успея да си поема дъх и хоп-третата.
    Дай Боже всекиму да открие човека, заради който си е заслужавало да понесеш и страдание.

    ,,За истинската любов може да е нужна само една искра,
    но споделената, може да изискава жертви!''

    Това го чух на една реклама и докато четох разказа ти реших, че е подходящо да го напиша тук.

    Радвам ти се, Светле и те поздравявам!
Предложения
: ??:??