Пролетни и нежни - последна част
Последна част
Седяхме на масата в хола и вечеряхме.
- Къде е Юлето? Пак ли е в болницата? – мама се сети, че, освен жена, е и майка.
Симеон отпи нервно от виното и въздъхна.
- Къде е? – мама наистина се притесни.
Навън се чу шум от спирачки, после смях. Юлето отключи вратата. Симеон скочи.
- Къде беше? – ясно се чу от антрето неговият въпрос.
- При мама! – сестра ми се смееше истерично. – Да не си станал ревнив?
- Майка ти е тук!
- Да бе! – тя отвори широко вратата на трапезарията и онемя.
Последва бурен скандал, който се чуваше дори от тяхната стая на втория етаж. Събудиха Боби, той се разплака. Мама и татко го взеха при себе си да го успокоят, но мен нямаше кой да успокои. Пак не мигнах цяла нощ, плаках за орисията си.
- Бременна съм! От друг. И сега какво да правя? Обичам го, другия!
Слушах сестра си и мълчах.
- Ще му кажа на Симеон. И ще се разведем. Мога да го излъжа, че е от него, но... Толкова съм щастлива! Ще имам дете!!! Бременна съм от моя гинеколог. Само че той е семеен и има две деца. Не знам дали ще се разведе, но... И той не очакваше. Каза, че ще му даде име, ако... Не искам да лъжа Симеон. Какво ще ме посъветваш, нали си ми сестра?
- Толкова се радвам, че ще имаш бебче! Това е най-важно.
- А Симеон, ако страда?
- Обичаш ли го?
- Мисля, че обичам бащата на детето си.
- Значи ще ме разбереш.
- Какво искаш да ми кажеш?
- И кога разбра за бебчето?
- Толкова съм щастлива!!!
Седяхме в трапезарията аз, Боби, Симеон, мама и татко. Чакахме Юлето. Тя влезе с дъщеричката си на ръце.
- Той какво реши? – всички я гледахме изпитателно.
- Даде си името и реши да дойде с нас.
Зад нея застана висок рус мъж със сак в ръка.
- Щом видя човек със сак в ръце, това ми напомня, че трябва да сложа още едни прибори на масата – татко май беше щастлив. Мама скочи да му помогне. В крайна сметка, макар и трудно, нещата си дойдоха по местата. Татко си имаше мама и нас - цял куп. Боби си имаше мама и татко най-после. Сестра ми - дете и семейство, при това голямо.
Родена съм в последните минути на месец май, а сестра ми в първите секунди на юни. А е трябвало да се появим на бял свят в края на юли. Ето че от началото животът ни не е тръгнал по план. Аз обичам да довеждам нещата докрай, а Юлето вечно започва от начало. Аз съм краят на месеца, тя е началото. Сестри сме и сме толкова различни и еднакви, пролетни и нежни, просто близначки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
