6 апр. 2022 г., 10:47

Пролетно прочистване

788 5 9
2 мин за четене

Пролет. Време с женски характер – бързи черни облаци се сгъстяват, буря, светкавици, гръмотевици, после слънце като женска усмивка – свети, но не грее…

И настава време за женските настроения.

Както се чувстваше тя…

Живееш си, живееш, мислеше си – и постоянно имаш нужда да поосвежиш атмосферата наоколо си. И се заемаш с почистване и прочистване – всичко остаряло вън, нещо ново ще доукраси жизнената ти среда…

Мъжете от такива грижи понятие си нямат. Те, ако им се позволи, може цял живот един въздух да дишат, в една стая да живеят, с едни приятели да общуват.

А жените са друго нещо – нов тип хора, основа на потребителската пазарна демокрация. И затова са любимки на търговците, моделиерите, щамповчиците на книги, списания и филми.

Е, те това си мислеше тя, докато хамалите изнасяха старите мебели. Шарения някаква! Купуваха ги с мъжа й – тя избираше, той мърмореше. Е, сега ще е доволен. Разчиства…

Така… Банята е подновена – плочки, даващи вид на дървена барака, нова вана – лъскава, модерен шкаф…

И коридорът светна – нови врати. Плюс два шкафа… Вярно, оня мърморко отбеляза, че е станало някак си мрачно – не харесвал любимия й тъмнокафяв цвят. А защо му е светъл? Няма той да чисти, я…

И шкафовете били някак си като кантонерки в службите преди половин век…

Да, бе… Тя ги избра тоя месец, как ще е стар цветът…

Стъклената масичка… Беше модерна, когато се омъжваше, ама от тогава…

И тия стари столове…

А, книгите трябва да прореди. Разни стари са натрупани. Антикварни били… Колко струват? Другото не е важно…

Така… Изнесоха стария креват. Веднага след сватбата го купиха… Какви спомени… Наистина е за разчистване…

Трябва да освежи и спалнята, и живота си…

Огледа се. Май всичко е вече ново, модерно, подходящо…

Освен…

И погледът се спря върху мъжа й…

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Коновски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...