Пролет. Време с женски характер – бързи черни облаци се сгъстяват, буря, светкавици, гръмотевици, после слънце като женска усмивка – свети, но не грее…
И настава време за женските настроения.
Както се чувстваше тя…
Живееш си, живееш, мислеше си – и постоянно имаш нужда да поосвежиш атмосферата наоколо си. И се заемаш с почистване и прочистване – всичко остаряло вън, нещо ново ще доукраси жизнената ти среда…
Мъжете от такива грижи понятие си нямат. Те, ако им се позволи, може цял живот един въздух да дишат, в една стая да живеят, с едни приятели да общуват.
А жените са друго нещо – нов тип хора, основа на потребителската пазарна демокрация. И затова са любимки на търговците, моделиерите, щамповчиците на книги, списания и филми.
Е, те това си мислеше тя, докато хамалите изнасяха старите мебели. Шарения някаква! Купуваха ги с мъжа й – тя избираше, той мърмореше. Е, сега ще е доволен. Разчиства…
Така… Банята е подновена – плочки, даващи вид на дървена барака, нова вана – лъскава, модерен шкаф…
И коридорът светна – нови врати. Плюс два шкафа… Вярно, оня мърморко отбеляза, че е станало някак си мрачно – не харесвал любимия й тъмнокафяв цвят. А защо му е светъл? Няма той да чисти, я…
И шкафовете били някак си като кантонерки в службите преди половин век…
Да, бе… Тя ги избра тоя месец, как ще е стар цветът…
Стъклената масичка… Беше модерна, когато се омъжваше, ама от тогава…
И тия стари столове…
А, книгите трябва да прореди. Разни стари са натрупани. Антикварни били… Колко струват? Другото не е важно…
Така… Изнесоха стария креват. Веднага след сватбата го купиха… Какви спомени… Наистина е за разчистване…
Трябва да освежи и спалнята, и живота си…
Огледа се. Май всичко е вече ново, модерно, подходящо…
Освен…
И погледът се спря върху мъжа й…
© Георги Коновски Все права защищены