Срещата беше случайна, ама от тези - най-случайните. Излитайки от поредната рентгенова лаборатория, която точно когато ми трябва, разбира се не работи, налитам право на нея - Надя!
Ех, че приятна среща, прегръщаме се и като всички жени след поздрава почваме да се оглеждаме. Доста е поотслабнала, има огромни, тъмни кръгове под очите... Не, не изглежда добре, но няма да и го кажа...
- Мислех за теб и тези дни щях да ти се обадя - гласът и е някак тих, нещо нетипично за шумната и натура. - Имаш ли няколко минутки, да пийнем по кафе...
- Разбира се, Наде! Толкова се радвам, че те виждам!
Съвсем наблизо има приятно капанче. Настаняваме се, ние сме единствените клиенти и младото момиче на секундата ни взема поръчката. Решаваме да е чай, а аз си поръчвам и малък коняк.
Надя не иска алкохол. Усмивката и е някак плаха, някак тревожна...Не питам нищо, но ми е ясно, че има нещо...
- Болна съм от цироза!
Новината ме попарва. В такъв момент просто не може да се каже нищо, нищо което да е подходящо, ...