15 сент. 2020 г., 06:28
3 мин за четене
Никога не съм имал мъдър и смирен поглед, извисен над случващите се неща в живота, и именно поради този факт се разпилях като натрошено стъкло след по-дългите и непоносими епизоди на болезнено съжителство със зловонието на черното страдание, в което оставаш сам и не успяваш да достигнеш жадуваната светлина в края на тунела, в чиято топла утроба ще се почувстваш обичан, уважаван и желан. Ще излъжа най-безцеремонно, ако точно тук и сега заявя, че през цялото си съзнателно съществуване съм бил непоклатим и непогрешим пазител на моралните ценности, брат на доброто и син на правдата. Не.
Още от малък с грижливо прикрито удоволствие манипулирах изкусно собствените си родители, за да получа най-голямото и най-вкусно парче от храната на масата, най-новата, скъпа и лъскава играчка от витрините на магазините, а сляпото подчинение на изплашените си съученици завоювах с ежби и физически саморазправи. За мен не представляваше никаква трудност да бъда агресивен, арогантен и доминиращ, защото вкъщи т ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация