8 июл. 2010 г., 12:15

Просмукация

1.6K 0 2
1 мин за четене

Чаках я в тъмната стая, като светлината от монитора ме изсмукваше бавно във вените си... Бях изострен, попивах с ноздрите си влагата ù... Парфюмът бе осезаем, влизаше не само през ноздрите ми, а и през порите на сухата ми кожа, която от целувката ù се навлажни... В началото миризмата се разпиляваше като прашец от крилата на нощна пеперуда, след това го усетих  как се отлепва от стените като шумолящата коприна на сянката ù... Исках да вдишам от нея, търсещ отворих прозореца... Студеният въздух влезе с облекчение... Издишах и поех дълбоко с носа си - острата миризма на присъствието ù... Парфюмът сега идваше бавно, тежко и малко болезнено... Приближих се до вратата, за да го усещам по добре, бях дрогиран от него... Тя отваря вратата и изплува от тъмния коридор, усещам промъкващата се миризма на дива пантера - готова да разкъса... Миризмата беше на хищник... Влезе като котка и изпълни сянката си - пречупваща музиката в балансиран ритъм... Беше толкова красива, че вцепенението ù я правеше леко комична... Даже проблясъците в очите ù от монитора я правеха сладникаво съблазнителна...
Усмихна се - изгряваща усмивка на Пълнолуние...
- Тука съм! - гласът ù също имаше мирис на огън от водката...
Приближи се до мен и ме облиза с език по шията като котка, която проверява опасността... Хвана ме за колана и съблече подробностите по мен от ежедневието...
Потънахме в леглото като падащи звезди - разбили се хаотично астероиди...
Липсата ù досега беше стиснала сърцето ми и парфюмът ù се заби в блокиралия ми мозък... Краката ù ме обгръщаха в листата си на лотос - потънал в нея, попивах края ù като изсмукан лимон от захарни устни... Стенанията ù бяха астматични и почти плачевни и много жадни... Парфюмът ù се концентрира в бистрите ù капчици, стичащи се между нас... Отвори клепачите си и аз заплувах в зелените ù очи... Пъхнах езика си надълбоко в гърлото ù и сърцето ми отново взе да галопира до пръсване...
Пръснах се в миризмата ù, без да я вкуся... Накрая изсмуках целия ù парфюм и останах плътно в нея...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Пеев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • - Тука съм! извиках и се усмихнах с изгряващата си усмивка на пълнолуние, настръхнала и промъсваща се като котка зад гърбе ти,о..не! Не бях вече котка, нахлух като хищна пантера.и се вкопчих в теб....
  • Благодаря ти, Галина!

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...