Прости ми!
Гледайки залеза на слънцето си спомням "онзи ден" и мечтая сега да си при мен...
Ах, как искам да върна времето назад, за да предотвратя най-голямата ми грешка - да те пусна да си отидеш без да те изслушам, но тогава бях заслепена от гордостта си. Знам, че сега дори и да те моля, ти няма да отвърнеш на молбите ми, защото сега ти си този, който е заслепен от гордостта си. За мен е непосилно да те забравя, дори никога не бих се опитала. Как да го направя? Та ние изживяхме толкова много и красиви неща заедно, неща, които вечно ще помня. Ако все пак някога ми простиш и решиш да бъдем заедно, само ми кажи. Аз винаги ще съм готова отново да поема дългия път на любовта заедно с теб, защото ти простих, простих ти още в момента, в който разбрах, че не мога да живея без теб.
Прости ми!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Георгиева Все права защищены
От тук нататък ставам редовен посетител на сайта 
