Прости ми!
Моля те, прости ми... За това, че съм искрено емоционална. Прости ми, че си усещал вкуса на сълзите ми повече от всеки друг. Прости ми, че си усещал силата на гласа ми в моментите, в които вместо да кажа тихо "съжалявам", ставам като луда и искам да крещя, докато остана без глас. Прости ми всички изблици, които си понасял с и без причина.
Дълбоко в сърцето ми аз съм все още дете. Сърдя се за всичко, което не съм получила, за всичко, което не е станало така, както аз искам. Капризна съм, докачлива и на моменти ужасна. И искам прекалено много от теб. Защото в детските ми и наивни очи ти си перфектният мъж. Този, който може да ми даде всичко, което си пожелая. Защото ти можеш да стигнеш звездите с едно протягане, можеш да събереш всички морета в дланите си, можеш да ми дадеш всичко, от което аз имам нужда. Но по тази логика стигам до извод, който ще задам като въпрос към всички. Не сме ли самите ние все още деца? Нямаме ли мечти, нима вечер, като заспиваме, всеки от нас не си е ...