шанара (Диляна Неделчева)
222 126
3 нояб. 2010 г., 21:58

Просто мислите на една романтичка 

  Проза » Другие
1175 0 6
2 мин за четене

Просто мислите на една романтичка

Ако очаквате приказки за някой сладък принц на бял кон,

по-добре не четете повече.

 

 

Иска ми се да можех да кача, че съм реалистка, но за жалост това ще бъде една лъжа. Може би не изцяло, но си е така. Всеки път като пиша нещо и просто чувствам, че вътре в мен живее един романтичен човек. Човек, който с удоволствие бих убила по милион и един начина. И не мислете за това като за шега, защото си е истина.

 

Никога досега не съм срещала някой, който да харесам. Като приятел и човек може би, но никога дори като временен партньор. Май вината си е в мен. Нямам очаквания, не искам нещо невъзможно – просто някой да бъда до мен и да ме разбира. Дори и да не си романтик, пак искаш това, нали? Нали знаете онова чувство на самота, докато сте сред тълпата? Ето от това чувство искам да избягам. Искам някой, който да махне шапката ми невидимка и да ме превърне в значителна част от живота си. Опа, романтичката се обади.

 

Приказките са приказки, защото никога не стават реалност. Не искам приказки, просто искам нещо реално. Толкова ли е много?

 

Но май не светът ми е виновен, а аз самата? Не съм красива, не обичам дори да се усмихвам. Имам малко приятели и не обичам да излизам и забавлявам като всеки обикновен млад човек. Толкова ли е странно, че предпочитам някоя книга пред купон?

 

Понякога просто нямам сили да правя каквото и да било. Нямам цел, която да искам да постигна. Нямам силата да се боря, защото и не виждам смисъла да го правя. Мога само да признавам пред себе си милионите си недостатъци и да си мисля, че никога няма някой да дойде и да ме открие, защото нямам волята сама да го търся.

 

Мога да изпиша цял роман, но има ли нужда? Ясно е, че съм просто една самотна, скучна романтичка, която повече прилича на самосъжаляващото се нищожество.

 

 

 

Някога имах силата поне да пиша за красивите чувства, но дори пак да го правя, те ще останат просто студени думи, написани с грозен ръкопис върху белия лист.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасни мисли
  • Тъжно е наистина... Но трябва сила за подобно признание. Успех!!! Зарадвах се много на превода на TVXQ, пак те поздравявам. )
  • Докато четох написаното от теб си изградих образа на едно самотно и тъжно момиче, което се чувства все едно е единственото живо същество, което говори нейния език. И аз почти винаги се чувствам така. Няма нищо лошо да си романтик, но понякога е добре да се отвориш за света, както и да допуснеш света до себе си. Ако се притесняваш да бъдеш наранена, то никога няма да усетиш любовта. Лично аз съм се убедила, че това чувство в крайна сметка е като останалите - In the end u are the one who is feeling crushed, но поне ти остава споменът от незаменимите моменти с любимия човек. Ох много се разфилосовствах. Надявам се да си ме разбрала, какво искам да кажа (:
  • Бъди себе си, усмихвай се повече, излизай, търси приятели!Харесвай се такава, каквато си, тогава и теб ще те харесат!Поздрави!
  • Да от там ми е името, макар че както може и да си личи по произведението ми това е последното нещо, за което си мисля напоследък.
  • Тери Брукс (:
Предложения
: ??:??