Свежа, ранна лятна утрин. Слънцето трепетно се провираше с игривите си лъчи между короните на многобройните дървета. Влажната от скорошното поливане трева тъмнееше, внасяйки  хлад и спокойствие в Борисовата градина, истинска наслада за по-ранобудните кучкари. Четириногите весело и живо изразходваха натрупалата през нощта енергия, гонейки се по алеи, шубраци и поляни. Още час и над централния парк ще настане юлски пек. От ранни зори колите приглушено бръмчаха от близкия булевард. Мързеливо и с нежелание сякаш влачеха оределите си редове, за да започне, както винаги навреме, неспирната градска деятелност. С бодра песен и с някой друг присмехулен, нагъл грак, птиците ги изпращаха безгрижно от околните дървета.

  На път да започне с труд и песен своя ден бе също така и бай Добри. Слаб, прегърбен на четири, гонещ осемдесетте, той все още се отдаваше на първите ласки на новия ден и не бързаше за никъде. Стиснал здраво с жилестата си ръка един тежък двадесеткилограмов крак, той с усърдие и нежност галеше неравната, набраздена от времето чувствителна повърхност. Дългата съсухрена длан с дебели, корави пръсти, опитно напипваше и най-дълбоките места, разкривайки всички слабости и несъвършенства на материята.

• Хайде миличка, хайде да те обърнем малко. Хоп, завърти се де.

С неприсъща за възрастта си енергия, старецът плю и започна да лъска твърде захабеният, но твърд все още инструмент в задницата на разчекната и прекатурена насред поляната пейка. С нестихващо желание, вече четиридесет и две години, бай Добри се грижеше за скамейките из парка, дупчещ, режещ, оправящ всичките им кахъри. Чувстваше общата собственост като своя - неразривна част от цялото му същество.

• Дудке, готова си, стига ти толкова. Изкара ми въздуха днес. Много се клатиш, много шум вдигаш, не мога да вдигна глава от тебе. Може би довечера ще довършим започнатото, а?

Дудка, когато беше здрава и в употреба, стоеше примамливо под една черница и чакаше своя ред да бъде наседната от напълно непознати граждани и гражданки. Старовремските и форми издаваха известен неизчезнал античен сексапил, въпреки многократното и използване през годините за какви ли не цели. Беше много патила и видяла, но въпреки умората на винтовете, лющенето, ръждата и гниещата от вътре дървесина, Дудка винаги разполагаше с един истински, непреходен мъж, след когото оставаше матово лъсната, сияйна и подмладена, като тук-що отсечена фиданка.

  Бай Добри си знаеше работата, бе надарен с голям талант, мъжка сила и онези вцепенени, виждащи сякаш нещо далеч зад хората, леко притворени очи на умен котарак. Очи, които блестят в тъмното и осветяват пътя на сгърченото, но жилаво и изненадващо скокливо тяло на осемдесет годишен малчуган.

  В това знойно юлско утро, старичокът бавно докара, а след това и занесе на ръце Дудка до обичайното закътано, усойно, но обещаващо местенце.Трудоемка дейност. Дудка се излегна леко накриво в предизвикателна поза, като разкри блестящите си месингови крака на слънцето. Бай Добри сложи ръце на кръста, постоя да я погледа, замижи доволно и тръгна да си върши работата. Ослепителната гледка, на твърдите, хващащи слънчеви лъчи нозе, веднага примами първия си гост за деня. С големи и влажни очи, възбудена походка и отворена уста, към пейката се приближи, развявайки косматото си животинско тяло, къдрава болонка с напиращ нагон. След като свърши твърде набързо нуждата си върху крака на пейката, дребничкият пес се отдалечи самодоволно  със заострено малко опашле и вирната, кисела муцунка. Тази му бе третата за днес…

Малкото животинче доминираше с лекота над територията си и интересните обекти в нея. Обезчестената Дудка, стоеше невъзмутима и далечна, потънала в безмълвно спокойствие. Хладно достолепие над делничните нужди.

  Двама младежи минаваха наблизо и започнаха да се оглеждат. Очевидно искаха да намерят някъде отмара.

• Да седнем на сянка, а? Тука как е?
• Фуу, виж каква е стара тая, ще вземем да хлътнем нашироко. А как смърди на кенеф… Сигурно клошари спят върху нея. Оставили са си мръсотиите.
• Дай на онази новата, там… ще може и двамата едновременно… има място…
•  Е па, да я пробваме.

 Непретенциозни отвън, но не и отвътре, подбирачи. Възпитаниците на града са така. Тежки думи, не лишени от логика. И все пак видимата възраст, красотата и хигиената на пейките зависят преди всичко от техните ползватели. А следващият „ползвател“ на Дудка, щеше да и дойде като за двама. С голям безформен търбух, потен и пръхтящ като нерез в локва, тежко габаритен шишко започна да се наглася върху изстрадалата пейка. Чу се пращене, изохкване, настана монотонно скърцане придружено от тежко, но рязко скрибуцане на лашкащата се напред-назад, измъчена, дървена плът. Тлъстото четирибуквие не можеше да си намери място. Разсипало се сякаш желе в тенджера, то набъбваше и се разплуваше, търсейки формата на новия си съд. Свинските бутове на многолитровия джентълмен се изопваха с цялата си статична енергия върху фините за подобно телосложение дъски.

• Ох майкоуу, Ой лелии, ша тръсна ша са прибия, паянтова разпоретинаа и за мандръсане не ставаш, маа. Израни ми са дупиту, няма къде сила да събера да починаа, за да ги пора посли обеднити агнитаа, прасенцата сукалчета и майка иим. Ох ша пометнаа, ой ша почина, много жега, много мор, искам си в джакузиту-макузитуу.

Неравно и плитко, предвещаващо инфаркт пръхтене се разнесе над горската тишина. Спасителен ритуал, при създалото се положение, се оказа събуването на чепиците. Започна трагедията. Едрият морски бозайник не можеше да си намери място на сушата. Разкопчаването на чувалестия панталон не успя да подобри ситуацията. Само сърдечните мъки, изразени с шумно грухтене, се засилиха заедно с неудобството. Миризма на дивеч и синьо сирене налегна близкия периметър, а наоколо нямаше никакъв френски ресторант. Птиците спряха да пеят.

• Ейй, една ми не стига. Няма къде да си сложа голямата формаа. Ша търся двечки, новичкии, стегнати, залепени като близначки, да им са просна отгоре да се изтегнаа.

Планината се надигна и се отправи да търси Мохамед или пък някакви девици, кой знае… След нея се понесе и мъглата от гурме. Гладни гарвани като същински лешояди съпроводиха отдалечаващата се нестройна фигура на импозантния Бакхус.

  Цяла канара се откърти от плещите на Дудка. Напрежението във винтовете спадна, свърши се… Отмара дойде и от небето. Малки облаци покриха за момент прежулящото слънце. Без натиск, без топлина и без парещ мирис на кухня. Наслада в спокойствието. Функцията на крепител за уморени, мъже, безгласна и невидима опора, за миг се стопи и остана някъде далеч, там, донасяйки студен, свеж и жадуван отдих. Само една хлътнала дъска остана като белег…

  Малко русо хлапе подскачаше по съседната алея. Небрежните, прозрачни сини очи се спряха на осакатената скамейка. Треските от последното счупване привлякоха вниманието му. Изкривеното, изпълнено със белези тяло, предизвика тиха възбуда в разширените от задоволство зеници. Нервна тръпка се спусна по тънкия, изпъкнал гръбначен стълб и заседна малко по-надолу. По младото момчешко тяло още липсваха войнишки рани или загрозяващи недъзи, то търсеше контрастите. Новото и неизвестното винаги провокират известни чувства, подбуждат интерес.

• Ммм, малки тресчици, стари и изсъхнали, това ми трябва.
• Гледах как става, време е да пробвам сам, дано никой не ме види на откритото.
• Ще взема да снимам с телефона, не е за изпускане.

Дудка бе загазила. Топли вълни започнаха да обливат изсушената и пълна с трески вдлъбнатина. Със зачервено лице и видимо раздразнен, младежът цъкаше несръчно с пръсти. Играта не му се получаваше. Не успяваше да произведе пламък, само леки искри. Дудка търпеливо чакаше. Въпреки бедата, тя сякаш го гледаше отвисоко. Мълчалива насмешка.

• Най-после стана !

Младежът изпухтя доволно.

• Сега ще си го поучиш, като ти го нахакам, хихихи.

Пламъкът на запалката полека облизваше малките власинки, изсушени от времето, готови да пламнат дори от неумелите опити на твърде неопитен пироман. Така се свърши…

Не горя дълго. Сухата конструкция бързо се разпадна под младежкия плам. Не остана много - въглени и стари тежки крака. И смрад на изгоряло… неприятна гледка. Хората минаваха и цъкаха с език… и подминаваха. Всеки си върви по пътя и си гледа кефа…

И бай Добри не е магьосник… Колко години труд на вятъра, колко пот, грижи и може би още нещо.

С превит гръб, старецът събра развалините и ги хвърли на боклука. Какво да се прави… Клепачите почти затваряха изцъклените му, тигрови, очи.

   След седмица на мястото на Дудка грееше новоизлюпена, пластмасова пейка-бижу. По-лека, по-удобна, по-евтина, направена да пасва на всеки…  гръб. Лесно заменяема, защото пристигна в голям брой. Общината безукорно бе материално обезпечила общественото благо. Всичките еднакви, бели, струпани една връз друга, неотличими.

Така и никоя не получи име. На кръщелника спря да му пука.