Пространството

Румен Бояджиев е бивш вокалист и клавиши на групата ФСБ. Гледам едно предаване по БНТ и общо взето не го пропускам през филтъра на съзнанието си. Музиката ми е слабост и съм оставил телевизора за фон, докато той не ми привлече вниманието с кратките си философски изказвания, скрити като послания в отговорите на въпросите от водещия на музикалното предаване. България я покриха с много боклук и фалш през последните десетилетия и бисерите и съкровищата и се наслоиха под пластовете на тази тиня. Изказванията на този човек, прикриващ деликатно опита си и професионалните си успехи, носеха послания, които докоснаха резонаторите ми.

Когато даваше мнение за творчеството на даден изпълнител, никога не прояви негатив към него, напротив, подходи към ъгъл от който да се види потенциала на изпълнителя и работата му с пространството. Да пространството, именно тази думичка наостри вниманието ми. Възможността на човек да овладее пространството го прави негов господар. Пространството може да се дефинира с дименсии за разстояние, но на практика то не е константно. Може да се изрази чрез декартова координатна система с първопричинна точка, но то може да се увеличава или намаля, ако линиите по трите оси са вектори и се приложи още една величина - времето. Пространството може да бъде безкрайно миниатюрни малко дефинирано математически до минус безкрайност и в същото време безкрайно голямо до плюс безкрайност, но Румен Бояджиев имаше в предвид тоналността или музикалното пространство, онова което е изградено от честотни звукови вибрации, пластове от ноти. Това музикално пространство влиза през ушите на слушателя и независимо от това къде се намира, дори и в най тясната дупка, съзнанието му може да се извиси до космически висини и да заеме този обем.

Ако погледнем човека от височина сто метра, главата му ще е не по голяма от тази на карфица, но в нея може да се побере огромно пространство, защото мислено ако човек затвори очи, може да си представи както кълбото на земята като миниатюра, така и  да види ядрото на атома голямо като земята. Невежи са тези, които пренебрегват тази сила.