РосиДимова (Росица Димова)
103 4601
30 сент. 2021 г., 19:19

Провиралката 

  Проза » Рассказы
1024 9 20
3 мин за четене

Калина бавно вървеше по пътеката, която се виеше между сплетените храсти. Бодливият глок се протягаше и дращеше ръцете и краката ѝ, като нокти на гущер. Куп малки мушици кръжаха около очите и лицето ѝ, бръмчаха, сякаш се бяха наговорили дружно да я дразнят. Тънката и отъпкана ивица пръст се губеше нагоре - там, под смазващото пладне, където зачеваха змии и гущери. Където господарка беше тя - Природата! С нейните тайни и магии.

    - Колко още остава? Уморих се! Къде сме дошли в тоз пущинак и как може да вярваш на такива бабини дивотии!? Не мога да се начудя на акъла ти! А уж, ти беше по-умна от двете. Няма как една скала да те излекува, како, чуваш ли!? Няямаа! За това има лекари. - ядосано говореше зад гърба и Зорница.

Калина стисна устни и още по-бързо и упорито закрачи по пътеката. 

      - Како, защо се инатиш? Защо не постъпиш като всички нормални хора? - продължи да я яде като молец сестра ѝ. 

     - Зоро, не разбра ли!? Не съм вече като нормалните хора. Болна съм. Чуваш ли!? Болна от Спин.  HIV - позитивна. Срамна болест. Няма живот за мен. Ще крещя да ме чуе целият свят. - изкрещя Калина.

Зорница се спусна към нея и я хвана за раменете. Разтърси я така, сякаш тръскаше круша, за да изпада всичко гнило и узряло. 

     - Крещи де, крещи! Мислиш ли, че на света му пука за теб -  дали си болна!? Ама на мен, да! На мен сърцето ми се къса, парче по парче. Отидеш ли си и аз си отивам, како! По-добре да съм в ада с теб, отколкото сама тук на земята. - гласът на Зорница от вик премина в плач.

     - Заблуждаваме се, че адът е само на небето, Зоро. Той е и тук - на земята. Раят също.  И едното, и другото са заложени в настоящия миг. Щом се влюбим, се въздигаме в райския благодат, а винаги когато мразим  падаме в адския огън. В Ада съм, разбираш ли!? Болката ме изгаря, като нажежено желязо, а там от раната колкочи омразата - тече като гной. Жестока, разрушителна и глуха омраза. На мъж да не вярваш, Зоро, че първо Рая ти показва, а после в Ада те вкарва. Знаеш ли колко е разстоянието от  "Обичам те! " до " Мразя те!" ? Една крачка! А след това има пропаст между тях. Ей в таз пропаст паднах аз. Само Господ може да ми помогне. Тялото и душата ми да излекува. 

     - Добре де, ама защо ти е  таз "провиралка"?  И какво значи това? Никога не съм чувала такава дума, звучи толкова несериозно и нелепо! Пълни глупости. 

     - Провиралките, сестричка са скални лечителки. От хиляди години хората през тях се провират за здраве и късмет. Баба каза, че Господ е докоснал нашата земя и където пръстите му са галели скали и извори от неговата енергия са оставили. Лечебна са я направили.

     - Калино, тая болест в главата те е ударила. Ако така се лекуваха хора, отдавна болниците да се затворили. Вразуми се и да вървим при лекарката. Тя каза, че има надежда, с правилните лекарства може да живееш.

     - Какъв живот ще е, сестро!? Само ще съществувам. Няма да се омъжа, дете няма да прегърна... Виждаш ли ей онова сухо дърво... кютюк. Голям дънер, ама сух, без клони, без листа. Ама стърчи, щото още го държи корена. Така съм и аз, Зоро. Не! Или Господ ще чуе молбата ми или по-добре да умра. В срам няма да живея. Видя ли как ме гледаше сестрата пред кабинета? Сякаш съм курва, чумава. Беляза ме Радомир, а сега се скри като мишка. Обичал ме бил! Станало грешка. - разплака се Калина.

В ушите ѝ още звучаха думите му - ненужни и охлузени:  " Прощавай! Не исках така да се случи! Направих грешка!" 

Калина избута сестра си и тръгна нагоре към хълма. Измежду храстите изскачаха пеперуди и стършели. Едните красиви и ефирни се рееха из въздуха,  радваха погледа. А другите със златни коремчета, пълни с отрова, търсеха къде да забият жилото си . Знаеше Калина, че всеки път към вярата е стръмен и труден, но там на върха я чакаше Надеждата!

© Росица Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е, Тони! Чудесата са там където вярват в тях! Благодаря ти!
  • "Там на върха я чакаше Надеждата!" Чудесата са ставали... И стават.
  • Благодаря ти, Иржи!
  • За малко щях да пропусна този страхотен разказ, Роси! То кой ли твой не е страхотен!? Човек в безизходица се държи за всяка надежда и е право да се мисли, че тя последна си отива...Разказваш сбито е увлекателно!Адмирации!
  • Благодаря, Дейка и Жени! Вашите думи ми дават топлина и стимул!
  • ох, Роси... казали са и преди мен, но е повторя - страхотна си, много талантлива и у теб има една мъдрост и топлина, която се усеща във всяко нещо, което си написала...
  • Майстор си на перото, Роси! Разказите ти са толкова истински.❤
  • Така е, Петър! Дори в момента моето семейство е вперио поглед в Надеждата.
    Благодаря, Краси! То и при доктор се ходи с вяра и надежда. 🙂
    Мари, благодаря ти! Винаги ме подкрепяш, за мен значи много!😍
    Таня, радвам се винаги, когато си тук!
    Благодаря, Самовила! Надеждата е гориво за човека.
    Скити, благодаря да хубавите думи!
    Радвам се, DPP( SMooth), че съм успяла да предам чувство и емоция на разказа!Благодаря!
  • На такива хора винаги се чудиш как да им кажеш, че има смисъл да продължат и да живеят, да се борят за колкото дни им остават.
    Все повече се убеждавам, че болестите идват, за да ни накарат да се замислим и променим.
    Харесва ми как наслагваш настроението и акцентираш върху определени емоции. Хубав разказ.
  • Поздравления, Роси! Разказите ти винаги са пропити с много човещина и мъдрост! Майстор си!
  • Много хубав разказ. И в най- безнадеждната ситуация надеждата крепи човек.
  • Много ми хареса разказът!
    Поздравления за моженето!
  • Няма по-голяма сила от вярата!Първо през нея трябва да се проврем, а тя ще излекува и тялото, и душата ни!🙏 Прекрасен разказ, Роси, поздравявам те!😍
  • При лекари се ходи след като си оздравял .. сериозна тема, но аз подходих с усмивка. " и чашата изгаря устните ви, ала е от глина, разквасена от свещените сълзи на Грънчаря.."
  • Права си Роси,.. но героинята ти казва ''... там на върха я чакаше Надеждата...'' а всички сме устремени към някаква надежда
  • Скоро бях на Марков камък, Наде. Провиралката там тясна, само за слаби хора. Тогава си помислих, че и древните са пазили диета. 🙂 То лакомията нали е грях. Благодаря!🌹
    Зиги, едни вярват в тези поверия, а на други им се иска да повярват. Но всички се провират и вярващи и невярващи. А това какво значи? Надежда. 🙂❤
    Младен, тялото ни знае как да се излекува, много по-добре от повечето лекари. Всичко е закодирано в него. Но не всеки знае и умее да го разкодира! Благодаря! 😊
    Аз мисля, че всички сме грешници на тая земя, Петър! Съзнателно или не, все някога сме пристъпили линията. А безизходица е като почва, каквото посееш в нея това ще покълне! Разфилософства ме! 😊 Благодаря ти !
  • Поздравления Роси,.. хубав и вълнуващ разказ...
    Да се замисли човек, кой е грешникът - причинителят или потърпевшия . А в безизходица, какво ли няма да предприемем...
  • Вътрешната вяра, когато човек я носи в себе си е най-великата лечителка. За жалост хората я търсят извън себе си и искат да я припознаят в тотемни същности. "Аз съм Той" /СоХам/ - това е единствено вярната формула. Дишайки, ние я произнасяме непрестанно.

    Разказ, който те кара да се замислиш дълбоко над човешката и божествената същност. Поздравление, Роси!
  • “Той е и тук - на земята. Раят също. И едното, и другото са заложени в настоящия миг.”!!
    Роси, прекрасно пишеш. Зачудих се сега има ли истина в тези поверия. Може и да има… знае ли човек. Поздравления за поредния хубав разказ! ❤️
  • В пещерата "Леденика", край Враца се намира "Чистилището". Според поверието в зависимост от броя на греховете едни минават лесно, други по-трудно, а трети въобще не могат да минат. Едно особено чувство остави този разказ в мен.
Предложения
: ??:??