Прозрачен затвор - 4та част

Прозрачен затвор

Част 4

  Въпросите станаха с още един повече, когато излезе от тоалетната и в прозрачната стая имаше прозрачна маса, прозрачен стол, а на масата бяха подредени прибори, посуда и обяд. Погледна часовника на ръката си показваше 12:30. Определено бе време за обяд. От напрежение бе забравил, че даже не е закусвал. В този момент, корема му се обади. Но този път, че е гладен. Кольо се огледа, нямаше никой в помещението. Той виждаше облаците, града под него, синьото небе и слънцето, което точно сега бе над него. Затворника седна на масата и погледна в купата пред него имаше зеленчукова супа. Кольо взе лъжицата и я погледна, тя също бе прозрачна, както и купата. Поклати глава, и почна да се храни. Хареса му! В прозрачна чиния имаше пилешка пържола с картофено пюре и домати. Нахвърли се свирепо върху пържолата, която също беше много вкусна. Накрая десерта бе в малка прозрачна купичка, крем карамел. Кольо обожаваше този десерт от дете. Когато се нахрани стана и се разходи до отсрещната прозрачна стена загледа как ято птици ставаше все по-голямо и по-голямо. Птичките една по една се присъединяваха и след малко вече умножилото се ято замина зад хоризонта. Затворника въздъхна тъжно. При иска му се и той да отлети от този прозрачен затвор. Но сега не можеше да си избие от главата думите на момичето: „Ние сме в „Края“, наслади му се...“. В мислите му тя все повтаряше и повтаряше тези думи. Той се обърна и видя, че масата и стола ги нямаше. Как се бе случило това? И кога? Та той бе в стаята, а не беше чул нищо? Нито звук, нито стон. Кольо обиколи прозрачното помещение. Търсеше врата на тоалетната. Но тя бе изчезнала. Отново взе да диша тежко. Сърцето му заби силно. Затворника извика с всички сили:

 - Къде съм? Къде съм, чувате ли меееее..? Знам, че ме чувате!

Въпреки, че викаше силно отговор не последва. Това още повече вбеси Кольо. Той взе да скача мъчейки се да пробие пода и почна пак да вика:

 - Ей, искам да си ходя. П о м о щ щ щ...Пуснете мееее... накрая се  свлече от умора на пода и каза от безсилие, с лиги стичащи се от устата му:

 - Искам да си отида при Мая... искам си у дома. – тропна с всички сили по прозрачната повърхност с ръка.  После поде без да вика, от очите му се стичаха сълзи, а от устните му хвърчаха лиги:

– Моля ви, моля ви пуснете ме, стига вече! Моля ви... пуснете ме, пуснете ме! Ааааа... защо ме държите? – последното изречение го извика с пълно гърло. Извика още: - Искам да си ходяяя...

След, което се умори и заспа...

Следва...