Бях вървяла дълго. Нозете ми бяха изтръпнали от болка. Пръстите ми пулсираха в гуменките, а от коленете и носа ми се стичаше кръв. Как можах да се подхлъзна баш на тази скала. Мразя жегата и не знам как се навих на това ходене. Пусто, все се надявах да намеря скоро хора и вода, и сянка. Имах странното усещане, че съм като гущер, само дето нямах неговата бързина и привързаност към топлината. Иначе сто прцента ми бяха поникнали люспи. Полъхна вятър. Замириса на живот, зеленина, хлад. Погледнах в посоката, от която идваше вятърът и видях малка кипра горичка от седем-осем кипарсови дървета. Буквално литнах като един Икар. Хвърляха сянка като магия. Проснах се по очи и после по гръб и впих полуослепените си от слънцето очи през короните на дърветата. Отвратителното слънце само надзърташе през острите листата. Тялото ми дишаше. Не можех да мръдна. Бях като в ступор, забила поглед в короната на дървото. Умората изтече от мен. Не знам на кое се казва нирвана, но май бях някъде там. Единствения ...