Възрастните хора казват, че петък 13-ти е калпаво число, но точно тази вечер ме захвърли в старинния Пловдив, без да имам някаква представа как ще ме заиграят следващите часове.
   Вчера тук се запознах с някаква елегантна психоложка, с която разговаряхме свободно и откровено на бира .
   От усмихнатите ù устни думите се изнизваха бавно, парваха ме и безпардонно се загнездваха в зажаднялата ми - дори тръпнеща за истинска любов душица.
   След тази среща, сърцето ми като проклет барабанчик напомняше, че това е жената, която съм очаквал в живота си.
   И аз, като всеки друг влюбен глупак, вече тайно се надявах, че върху вълшебното брачно килимче, заедно с нея, ще пропътуваме остатъка от щастливия ни живот.

   А сега съм в дома ù - в полумрака се докосваме като влюбени и нашите фантазии се множат сред горящите свещи.
   Петгодишното вино, от разкошната стъкленица, вече е прогонило задръжките ни и когато ми идва редът, пускам отново с охота охлузената “любовна плоча”, украсена с поезия и житейски миниатюри.
   Ръцете ми трайно вече се вкопчват в пищните форми на чаровницата, а музиката ме кара да настръхвам в разредените от алкохола небеса.
  - Мило момиче – казвам ù с настървен глас – любовта е огънят, който ни топли... и изгаря. Тази нощ е на надежди, на очаквания и желания. Тя все повече ни сближава и аз предлагам да изоставим чашите...
   Сигурен съм, че колкото и нескопосани да бяха словата ми, тази жена би ги приела, защото нашите истински намерения никак не се разминаваха!
  - Да , виното ти добре изми срама ми на жена – само промълви тя и протягайки ръце към оскъдното бельо, отхвърли и последните си прегради.
   Телата ни се разбъркват върху стенещата спалня – жадни, чувствени и обезумели...

   Сутринта се събудих леко омагьосан от среднощната буря, но голата женска прелест продължаваше да спи и това ми помогна незабелязано да се измъкна - както изглеждаше, от поредната авантюра .
   Запалих колата и потеглих към родния Пазарджик, но по пътя неусетно се връщах към емоционалната нощ. Виждах се като покорител на отдавна бленувани мечти, после когато съмнението надделя, си признах, че за жалост съм бил само употребяван за нощта предмет.
   И влизайки в града, в моето съзнание царствено се разхождаше единствената поука - каквото и да се случи, не трябва прибързано да се катерим към брачното килимче, още повече на неподходящи дати...