Ресторантът не му се нрави. Блясъкът го заслепява, а колосаните покривки и ревери на келнерите му подсказват, че ще изръси една доста неприлична сума. Но нали иска да ѝ угоди. Да се покаже, като загрижен и влюбен кавалер. А Яшера си заслужава. Моравите ѝ бедра го бяха запленили изпод възкъсичката ѝ пролетна рокля на полянката пред Аула Проксима. А невинната ѝ усмивка окончателно го нокаутира.
От тогава ходеше като хипнотизиран и се усети, че нарочно минава през нейния корпус с надеждата да я зърне отново. Но къде се бави? Усети остро нечии нахален поглед, насочен в тила му.
От масата в центъра на ресторанта го следяха маслинените очи на оня нахален и самовлюбен петокурсник, по който си падаха комай всичките им състудентки. Сатанаил бе прилепил смолистите си къдри към широкото чело и изглеждаше по-добре и от най-известните филмови звезди. Не се славеше с кой знае какъв интелект, но пък самочувствието му и външната красота компенсираха всичките му други недостатъци. Да си признае и той п ...