Мария Вергова & Г.Ф.Стоилов
Пътят криволичеше между дърветата и се губеше някъде далеч, в подножието на планината. Стив Брайън държеше здраво кормилото на пикапа и напрегнато се взираше през заскреженото стъкло. Снежинките танцуваха лудешки танц из въздуха и подобно на бяла, плътна пелена, се стелеха върху земята. Чистачките на автомобила неуморно се движеха, но нови снежинки тутакси полепваха на мястото на старите и беше почти невъзможно да се види и на педя напред.
Стив се страхуваше не толкова да не изгуби пътя, колкото да не връхлети с автомобила върху някой заблуден елен, или друго горско животно, изскочило изневиделица върху платното. Той знаеше, че по тези места гъмжи от дивеч, затова беше нащрек. До хижата оставаха едва няколко километра и поне беше сигурно, че ще успее да стигне преди снегът да е затрупал всичко и да е направил пътя непроходим.
Пикапът бавно напредваше. От двете страни на шосето дърветата, покрити от снега, се извисяваха като огромни бели стражи, пазещи ревнив ...