Пуснах духа от бутилката и лъсна истината за семейната ни изневяра
„Мъжът на една жена се прибрал по-рано вкъщи от командировка и я заварил в спалнята с любовника й"- така започват сума ти вицове. И аз ги слушах и разказвах, но никога не съм мислила, че ще изпадна в подобна ситуация.
Семейният ни живот не вървеше. На всичкото отгоре мъжът ми все ходеше по командировки, а аз все си седях сама вкъщи. Бяхме си като чужди. В един момент мой колега започна усилено да ме ухажва. Беше ми приятно, че някой ми обръща внимание - нали вкъщи бях неодушевен предмет. Преди миналогодишния Великден мъжът ми обяви, че заминава в поредната си командировка. За мен оставаха поредните самотни вечери. Колеги ме поканиха на купон
От дълго време не бях се чувствала толкова добре. Той се грижеше през цялата вечер чашата ми да е пълна с любимото ми вино, канеше ме на танци, притискаше ме към себе си и шепнеше колко съм неповторима. Беше една прекрасна вечер със смях и вино до насита. Накрая кавалерът ми ме изпрати с такси и когато му казах да ме изчака, докато се кача и запаля лампата, защото съм сама, той ме сграбчи и ме зацелува така, както само съм мечтала. А когато се озовахме в леглото, изгарящи от страст, откъм антрето чухме шум. Изтрезнях за секунди. С един скок събрах дрехите му и ги набутах заедно с него под спалнята. Навлякох нощницата и легнах. Треперех цялата от страх. „Какво ти е? Много си бледа." - попита ме мъжът ми, влизайки в стаята. „Ох, добре, че си дойде! Страшно ми е зле, нямам сила да стана да повикам „Бърза помощ" по телефона.
Не след дълго на леглото до мен седеше лекар, а аз го гледах в очите и му правех отчаяни знаци да ми помогне. Човекът ме разбра и помоли мъжа ми да донесе лъжичка, за да ми види гърлото. Щом излезе, аз се разревах от страх и заобяснявах, че нищо ми няма, само дето под леглото ми има чужд мъж.Докторчето беше младо, влезе ми в положението и без много-много приказки изпрати мъжа ми с рецепта веднага да купи лекарства...
Когато на сутринта разказах на приятелката си какво ми се беше случило, тя отсече: „Ако моят мъж беше лекар, какъвто е моралист, направо щеше да те издаде." „Да бе, вкъщи всички те са моралисти, ама навън..." „Я кажи в колко се прибра мъжът ти?" „Не помня точно, но беше след полунощ." „От командировка?! Тридневна, до Русе?!" Погледнах я изумено и загрях. „Ама разбира се, сигурно и него са го сгащили като мен посреднощ в чуждо легло! Затова и той се довлече по никое време от Русе!"
Наскоро след тази случка разбрах, че моят благоверен си е имал любовница, чийто мъж често пътувал в командировка, та покрай него и моят току се „командироваше". Може би никога нямаше да узная истината, ако онази вечер не бях пуснала на свобода добрия дух от бутилката вино. Разведохме се. Аз вече не съм онзи „сухар", който бях преди. Мисля, че и на мъжа ми раздялата се отрази добре. Сега често излизам с колегата на чаша вино, а после той ме изпраща до вкъщи и до...леглото. Само дето сега ми липсва тръпката - мъжът ми да се върне ненадейно от командировка, че да се чудя как да се оправям. Друго си е!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Лажова Все права защищены
