За тази история, може някой да каже - несправедлив е животът, друг - човек сам си е виновен, заради делата си ... А мен ме боли ... Още от детската градина, с Пепа бяхме приятелки ... Живеехме през три къщи - беше по-малка с две години ... Но, закриха нашата гимназия и тя замина да учи в Ловеч ... После във Варна - а пък там протака следването си, както ми е казвала ... Ей тъй, да си поживее ... И след седем-осем години Пепа дойде в Плевен, на квартира ... Инженер - започна работа в офис с първите компютри в града ... Зарадвах се, взаимно си ходехме на гости, по заведения ... Веднъж, в “Кайлъка“, Пепа си хареса един сервитьор в заведението, където вечеряхме ... А след няколко дни, тя зяви - ще се омъжва .... За този същия човек от заведението ... Доста се учудих - според мен, той не й подхождаше, обаче ... Всеки е господар на съдбата си ... По-късно, Пепа ми каза - само е искала да намери мъж, от който да има дете ... Още повече се учудих, но явно животът във Варна я е поразкрепостил . ...