Пясъчното часовниче ...
За тази история, може някой да каже - несправедлив е животът, друг - човек сам си е виновен, заради делата си ... А мен ме боли ... Още от детската градина, с Пепа бяхме приятелки ... Живеехме през три къщи - беше по-малка с две години ... Но, закриха нашата гимназия и тя замина да учи в Ловеч ... После във Варна - а пък там протака следването си, както ми е казвала ... Ей тъй, да си поживее ... И след седем-осем години Пепа дойде в Плевен, на квартира ... Инженер - започна работа в офис с първите компютри в града ... Зарадвах се, взаимно си ходехме на гости, по заведения ... Веднъж, в “Кайлъка“, Пепа си хареса един сервитьор в заведението, където вечеряхме ... А след няколко дни, тя зяви - ще се омъжва .... За този същия човек от заведението ... Доста се учудих - според мен, той не й подхождаше, обаче ... Всеки е господар на съдбата си ... По-късно, Пепа ми каза - само е искала да намери мъж, от който да има дете ... Още повече се учудих, но явно животът във Варна я е поразкрепостил ... Така се появи Явор, а бракът на Пепа не издържа май и година, (след пищна сватба) ... Чудесно момченце беше Явор - приличаше на майка си ... А тя непрекъснато го водеше със себе си и почти всяка вечер бяха на гости при колеги и приятели, или пък - тя приемаше гости ... При едно ходене у тях, подарих на детето пясъчно часовниче, красиво като него ... И тъй минаха близо десет години ... Но Пепа през това време е във връзка с Варна, с нейните приятели там ... Затова, вече не се учудих, когато тя реши да се върне, да живее пак във Варна ... Идваше си понякога в Плевен и след няма и година, когато тук се видяхме, тя ми се похвали - отново се е омъжила ... За мъжа на нейна приятелка, след като той се развежда ... Вече отказах да се учудвам, приемах Пепа като моя близка и толкова ... Мога ли да я съдя, уви ... Все по-рядко се виждахме с нея ... Разбрах от майка й, че е болна ... А не след дълго Пепа ни напусна, след неуспешна операция, във Варна ... И само след месеци - отиде си и майка й ... Явор остана при вуйчо си, брата на Пепа, в Ловеч ... Веднъж го потърсих в къщата на Пепа - пушеше, седнал навън, с огромен куп фасове край него ... Явор, с нищо не ми напомняше за чаровното момченце, от преди години ... Много слаб, блед, дори ми се стори с потъмняла кожа ... Той пък изобщо не ме помнеше ... Труден беше разговорът ни ... Не знаеше какво да прави с живота си, но разбрах - иска да продаде къщата ... Досетих се, Явор е станал наркоман ... След това разбрах - вуйчо му го е настанил в Ловеч, после във Варна - в специализирани лечебни заведения ... Но, момчето твърде бързо последва майка си - спря завинаги пясъчното ми часовниче ... Светла им памет ... Най ме боли, че не знам как да открия гроба на Пепа във Варна, да се сбогувам с нея ... . "Реже сурово животът – съдбовно, ужасно, без отказ, до изнемога, без жал дълбоко надолу и още… С времето – орис безкрайно жестока, рано чезнат сърца, толкоз обични…“ ...
ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved.
