Първата целувка
ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА
Всеки я помни. Туй не се забравя, а допирът, а вкусът ù, а трепетите преди да се случи, е-е-ех как ще се забравят. Само че при мен имаше и нещо друго, което дълго таях в себе си, но днес ще го разкажа.
*
Беше края на лятото, което по родителска повеля прекарвах при дядо и баба на село. Това лято не ми беше никак скучно. Причината не беше само в магарето, което вече ми даваха да яздя сам, но и в още нещо, по скоро едно много, ама много важно нещо, което се беше появило отсреща, в къщата на стрина Мина.
Нещото беше с две руси плитчици, вързани със сини панделки, които палаво потупваха две червени бузки, между които се усмихваха пухкави розови устенца. Казваше се Марина, но аз тайничко и виках Сладката Марина. Сладката, щото прималя ми като от сладко още щом я зърнах да слиза от колата. Тъй ми прималяваше от синевата на очите, от розовината на бузките и от пухкавината на устните ù, че спрях да се храня и баба ме води при фелдшера.
Зарязах и магарето, и момчурляците от махалата и по цял ден се въртях около този сладкиш без да се надявам и да знам как да го захапя. Научих се да повивам куклите и да готвя супа от пясък, трева и вода, но само на два пъти успях да навра носа си в плитките ù.
Ситуацията стана още по-отчайваща, когато докараха оня дългуч, пъпчивия ù братовчед. Две стъклени топчета му дадох и на магарето го качих, и ей-й-й, по цял ден не се отлепя от сладкиша ми, дългуча му с дългуч. Добре че има господ, чу ме, та дългуча се простуди и техните си го прибраха.
Обираха вече бостаните, когато започнах да си правя планове, как да се залепя за коя да е от розовите бузки. Ремаркетата с дините минаваха покрай нас и ние с Марината всеки ден си изпросвахме по някоя. Него ден, скрити зад плевника си играехме на тати и мама. Мястото и времето беше сгодно и аз изненадващо набутах муцуната си и звучно мляснах червената ù бузка. Сладкиша стреснато се дръпна, погледна ме отпърво сърдито, но после в синевата заблестяха искри и чух:
- Не тук, ела!
Усетих ръката си в нейната. Краката ми отмалели я следваха в тъмнината зад тежката плевненска врата. Усетих дъха ù на лицето си и... о небеса... и баш тогаз:
- Маринки-е-е, Марино ма-а-а, къде си Маринке-е-е – дереше се стрина Мина – бързо-о-о, бързо ял-а-а-а, Маринк-е-е-е.
Не усетихме кога се изстреляхме навън и що да видим - стрина Мина на прозореца към улицата, ръцете ù протегнати през решетката, а в тях една огромна диня.
Трактористът, зевзекът му с зевзек, кога не ни видял навън, спрял и като се подала стрина Мина на прозореца ù тикнал динята в ръцете. Помъчила се стрина да вкара динята през решетката, ама не би. Седяла милата едно известно време, взели да ù отмаляват ръцете, а да пусне динята и се свиди. И на тогава се развикала.
Заради една нищо и никаква диня ми се счупи първата целувка. На другия ден, техните ненадейно си прибраха сладкиша и го видях чак след десетина години, когато вече знаех да се целувам, пък и други работи знаех и можех.
Ама честно ви казвам, и до ден днешен, режа ли вкъщи диня, все за първата целувка се сещам, а жената нали не знае, все пита:
- Абе, ти що пак се хилиш?
© Лордли Милордов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ти си, нали: http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://images.fashionmodeldirectory.com/model/000000350537-anabel_armario-fullsize.jpg&imgrefurl=http://www.fashionmodeldirectory.com/models/anabel_armario/showphoto/350537/&h=850&w=600&sz=96&tbnid=aGPxZlaENFj62M:&tbnh=94&tbnw=66&zoom=1&usg=__lc5C-LwSPPWD4NkvCMXK82kV6Do=&docid=290SnsYirFyiPM&sa=X&ei=7EceUpexLq2b0wWnloCgAw&ved=0CFMQ9QEwCA&dur=7446
-
Предизвикан отговор, Анабел. Хитрувам, за да си увелича бройката на коментарите, пък и да те видя без очила, ама не би!
-
Късото...какво, Анабел? По ми харесва, да ми думат, че съм надарен
! Майтап да е, пък на който му е късо, да си го удължи... -
Трябва да пробваш,Кали, не е трудно! Трудното е да разсмееш читателя, а при комедиите зрителя. Аз все още тренирам
-
Скумрия ли, Кали? Кажи си, кажи!
-
Туй, Виктор е, защото в къщи готвя аз и все миксирам подправките...дано става за "ядене"
-
Хем душевно, хем весело, хем мало тъжно! Браво!
-
Ами защото в него се говори за целувки, Жанет, а героинята е Сладката Марина
-
Много сладко разказче
-
Оппа-а-ла! Естрея,взе да ми става едно такова...
-
На... аз пък все като наливам оцет в бутилчицата за теб се сещам Пък ако ти кажа преди 2-3 дни кво печене на чушки падна и на... пак по тебе ми прескочи мислата
-
Ама аз, не за дините, за целувките...дай Боже повече всекиму!!!
-
па аз съм забравила първата целувка. Толкоз ли отдавна беше?
-
Ей сегинка, кат ти прочете разказчето, ти да видиш диня дал ша цепиш. Тез ръце на Ф видиш ли ги, а? От днес минаваш на пъпеши
Трай бе човек, що ти трябваше да се издаваш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
