Пътуване
Плевен. Гарата. Бюфетът. Обява: „Търсим майстор на закуски“. Казвам, вземайки сандвич: „Наполовина мога да помогна. Майстор съм, но не на закуски“. Жената въздиша: „От година нямаме майстор, само сандвичи правим“…
Не е на добре в България да няма баничари…
Не е…
хххх
Във влака. Качвам се в Плевен. Втори вагон, 46 място. Пред мен жена. Която пита на входа на купето за 47 място. Вътре са три… момичета – нейде около трийсетте. По-скоро зад тях, ама нали...
Казват й – „Няма такова място“. Макар табелката да се вижда отдалеч…
Обаждам се учтиво: „В тоя влак всички билети са с места. Така че – моля, освободете 47…“
Надигат се с мърморене. Не разбирам. Билети имат, места имат, но ги домързяло да отидат до тях. А влакът е с три второкласни вагона и един първокласен всичко…
Две жени – не от компанията, стават и тръгват, втренчени в билетите си. Трите моми седят, едната казва: „Е, сега има много хора, ще станем като тръгне…“
Усещам, че се ядосвам…
„И ние ще ви стоим диван чапраз? Давай!“
Стават. Добавям: „И си приберете чашките от кафе, слуги тука няма…“
Навън едната мърмори: „Тия провинциалисти невъзпитани…“
Тук вече изригвам: „Абе, простакеси нагли! Дразни ли ви, че хората спазват правилата? Ега ти селяндурките от жълтите павета…“
Изнасят се тихичко. Както викаме ние – невъзпитаните провинциалисти: като пръдня из гащи…
хххх
В купето са двама младежи. 22 – 25 годишни. В дънки до под коленете, бели фланелки с някакви реклами, остригани. Разговарят помежду си – на висок стил, с много чуждици. И мятат по някое око – да видят колко сме впечатлени.
Четат една книга, препредавайки си я. „Богат татко, беден татко“. От типа женски поучения в стил „Учи се как се сАди пиперо“…
Модерни джендър хлапета…
хххх
В коридора звучи гръмкият глас на младо полицайче, придружаващо влака. Бъбри си с някаква срещната позната. Разправя й как добре му вървяла работата…
„Не ми трябва да се издигам. За какво ми е да отговарям за 200 – 300 – 1 000 човека? Сега отговарям само за себе си и колегата…“
Наполеон ли беше казал, че всеки войник носи в раницата си маршалския жезъл… А младите полицаи май нямат раници…
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Мариана!
-
Благодаря, Светулке!
Ами... Не съм винивен. Виждам, пиша. Утре ще разнообразя малко... -
Пак наболели теми, да му се доплаче на човек.На нормалния де.
-
Благодаря, Лиа!
-
Отново картини с думи от реалността. Но такъв е този живот. Хареса ми като картинни откъси е. Поздрави!
-
Благодаря, Лина, Дарина, Стойчо!
Пътуване, вглеждане, изводи. Това е... -
И каква е причината. В началото завоевателите разменяха дрънкулки за злато и скъпоценни камъни и така постепенно истинските ценности бяха заменени с фалшиви. Кои са завоевателите ли? Отговорът на този въпрос би променил нещата, но за съжаление и него са го подменили с неверни отговори
-
Интересни наблюдения! Това което е в Плевен е и у нас.Пътуваща посредственост,немара към общоприетите норми на поведение,опити за фрапантна изява,липса на уважение и още много упреци може да добавя...Но кой ни е виновен?! Младата генерация е нахъсана и търси форма на протест.Че до сега, какво са научили от заобикалящата ги действителност: богатите са свирепи и алчни, убиват, крадат,прелюбодействат,укриват доходи и не плащат данъци,купуват си спокойствие и лукс,абе купуват наред! И когато искаш да живееш нормално,ти вече в очите на другите си луд и некадърен.Темата е вечна.Старите поколения се възмущават, младостта ги презира.
Поздравления за написаното от теб, Георги! -
Почерпих душата си с твоята проза. Майстор си!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
