elenasim1 (Елeна)
178 6571
4 окт. 2011 г., 18:49

Пътят към Самотата 

  Проза » Рассказы
897 0 12
2 мин за четене

Дете бях..  Наивно и мечтателно. Вярвах, а бъдещото за мен беше като осъществен блян. Всичко това се промени в един ден. Отрекох вярата си. Преминах Ада и оставих любовта си там.

Вече самотата ми тежи, а споменът се връща стократно за да ми напомни, че аз съществувам и това определено боли.

Всеки път я виждам като крехка горска фея от приказките. Приближаваше се бавно към мен цялата в бяло, а от златните ú коси се разпръсваше аромат на момини сълзи. Очите на този спомен оставаха винаги болезнен отпечатък. Огледални. Студени. Излъчваха таена омраза или може би задоволство от моето страдание. Бих я разбрал, ако ми беше отказала или просто бе приключила връзката ни  по най-омразния ми начин, без обяснения. Съвсем реално щеше да бъде за мен, да напусне живота ми без това наказание, което ми остави за спомен. Години наред в ушите ми кънтеше нейният глас и двусричката ,,НЕ''.

Все още чувах това натъртващо ,,НЕ'', но вече не оказваше същото влияние. Животът ми в този ден спря. Нямаше какво да събера от себе си. Останки нямаше. Всичко, което съм изграждал в бъдещето се изпари. Тъмно и празно бе заобикалящото. Бях избрал своя път и мълчешком, подсмърчащ, се примирих със злокобната си участ. Казват че човек забравя и че винаги е склонен да продължи. Е, аз дадох от себе си за стъпките напред, но някак нещо винаги ме дърпаше назад. Сянката ми се провлачваше във времето, а всъщност беше безсмислено.

Не зная какво е омраза, но разбирах какви последици можеше да нанесе тя върху хората. Така и преминаха годините. Превръщам се в старец.  Следите ми останаха без път, а самотата без другар.

Едничка светлинка си имам и тя ми е радостта. И да исках да го предпазя от реалността не можех. Неговият път ще е различен. Всеки сам решава за посоката...

- Чичо, какво си ми донесъл? - Скочи в прегръдката ми единствената радост в живота ми.

- А, не така. Много те е разглезил чичо ти. Не е хубаво всеки път да търсиш подаръци - каза снаха ми, като отбягваше да ме гледа в очите.

- Остави го не е виновен той. Не му се карай. Пък и днес имам специален подарък - погледнах към малкия малчуган, чийто очи се разшириха от щастие.

- Какво, какво? Ще ми покажеш ли?

Това малко лъчезарно дете имаш слабост към уханието на цветята. Неведнъж му разказвах измислени истории в света на дивите цветя. Съхраняваше редките видове, които откривах и водеше записки, които така и не показваше на никой. Бях му обещал момина сълза. И днес по чиста случайност открих това малко и невинно цвете. Подадох му го. Той се усмихна меланхолично, точно както би направил някой мой връстник. Взе го внимателно, прошепна едва доловимо,,благодаря'' и се скри в стаята си.

Не можех да разбера промяната в настроението му, а много исках да разбера каква записка бе оставил за момината сълза.

Като крадец се промъкнах в стаята му и разтършувах скривалището му. Срамувах се от постъпката си, но и не исках никога моята малка светлинка да бъде наранена и то от мен.

Отворих страницата, определена за така напомнящото ми болка цвете и прочетох:

,,Пътят към Самотата''.

 

© Елeна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сърдечни поздрави и от мен за всички! Благодаря ви!
  • Прочетох Пътят към самотата и много се развълнувах,Елена!
    Успех, лек ден и късмет!
  • Вълшебница си на перото,силно ти се отдава прозата,а най интересното е,че те чакам с нетърпение!Поздрав сладурче!
  • "Едничка светлинка си имам. И тя ми е радпостта"

    Хубаво разказваш, Елена!
    Поздравявам те!
  • Развълнува ме...
    Сърдечни поздрави, Ели!
  • Не е самотен щом тоя малък мъдрец го разбира.
    Харесвам разказите ти, Ели.
  • Замисли ме и мен...
    Обичам твоята проза,различна е.
    Поздрав,Ели!
  • Ели... Благодаря ти!!!
    Светъл поздрав!
    http://www.youtube.com/watch?v=DMdJF6a8bpM
  • Жегна ме, Ели.
  • Очите на спомена...
    Размисли ме!
    Харесах!!!
  • "Вече самотата ми тежи, а спомена се връща стократно за да ми напомни, че аз съществувам, а това определено боли."
    Силно, болезнено усещане на действителността.
    Поздравявам те, Ели!
  • Човек никога не знае накъде ще го поведе животът...
    Поздрав!
Предложения
: ??:??