Трите варианта на разказа са начало на една поредица.
Написаното не дава насоки, как се подрежда пъзел.
Едно
Прекрасен ден за разходка в началото на лятото. Вървя край рекичката и чувам звуците на водата, песента на птиците. Виждам, как върбите галят с клоните си брега. Пред мен е безкрайното поле със зрееща пшеница и тясна пътека обрамчена с букети от маргарити и макове. Поглеждам синьото небе, малките пухкави облачета… А то е толкова синьо… Безкраен океан, в който живеят душите ни… Една пеперуда танцува ли, танцува и каца на бялото цветче… Отгоре сякаш падат малки сини кристалчета… Може би ще завали…
Нямаше трясък, нямаше нищо предвещаващо, че там горе ще зейне дупка, но тя се появи. Отвор с неправилна форма. Странно, но ми напомня нещо… Дааа, прилича по очертанията си на частица от пъзел.
Сякаш някой прогаряше със сребрист, лазерен лъч, очертанията на отделните части от пъзела и те започнаха да падат. Падаха, като лавина и под тях бе тайнственото нощно небе. Трептящите звезди и само ...