Раждането на Поет
По действителен случай
Безлунната нощ сгъсти мрака в стаята. Плътна, осезаема тишина погълна единствения звук – часовникът спря. Завесата трепна едва, в безветрената нощ и застина. Сноп бяла светлина се плъзна през открехнатия прозорец, пръсна се на безброй светещи точици, разреди мрака и изпълни пространството с бледо, индигово трептене. Миг и светлинките се сляха в ефирен облак, който се рееше над Ирена. Тя отвори очи и дъхът й спря. Гледаше омагьосана... Белотата над нея заискри и се стече в силуета на жена. Стоеше до прозореца и гледаше навън. Кадифеният й глас попи в Ирена...
- Трябва да напишеш 43 стихотворения за трийсет дни!
- Но аз, аз... – Ирена осъзна, че няма глас.
- Ще бъда до теб! – изтъня в лъч и се стопи в нощта.
Зората се разля, в млечно - розово и подгони здрача. Ирена от часове стоеше неподвижна, в плен на видението. Без отговори, въпросите стихнаха, но се загнездиха дълбоко в нея. Будилникът я извади от унеса. Събуди децата и се зае със закуската. ...