Беше Коледа и всички около мен бяха развълнувани от предстоящият празник. Слушах кой къде ще празнува и почти ми беше безразлично, понеже аз и без друго бях решила да се затрупам с работа. На моменти се дразнех от всички лигави приказки колко голямо е вълшебството и как  ако си пожелаеш нещо, това е времето на годината, по което се сбъдва.

Побързах да ида до денонощния магазин и да си купя нещо за хапване, тъй като ме очакваше поредната скучна вечер пред телевизора или с  телефон в ръка, седнала удобно, да разговарям с най-добрата ми приятелка, която както винаги бе нощна смяна на рецепцията на изискан хотел в града.

Часовете си минаваха и времето си летеше, нямах търпение да мине празника и да излъжа на сутринта колко добре съм си прекарала с приятели.

Телефонът звънна, приближих се и вдигнах с усмивка, тъй като знаех кой може да е от отсрещната страна. Следващият половин час прекарах в бъбрене и клюкарстване с моята приятелка, която внезапно ми предложи да ида при нея в хотела, тъй като и без друго всички празнуваха и бе пусто.

Облякох се и тръгнах. Хванах едно такси и си представих, че отивам някъде, където ме чакаше някой страхотен мъж, нямаше търпение да ме види и в мига, в който сляза от таксито, той щеше да ме прегърне в мечешката си прегръдна и да не ме пусне няколко минути.

Таксито спря и аз стреснато погледах шофьора, платих му и слязох. Пресичах улицата към хотела, когато чух  тревожното свирене на гуми от автомобил. Случайни минувачи изкрещяха, обърнах се по посока на гласовете и ярка светлина в нощта блесна в очите ми. Една бърза кола  се завъртя на няколко метра от мен и се удари челно в друга кола, която й бе сякла пътя.

Хората разтревожено се разтичаха на различни посоки. Някои крещяха на други да повикат линейка, а други просто решиха да избягат и да не гледат грозната картина. Усетих, че седя замръзнала на шосето и бързо реших да изтичам и да видя какво е положението сред хората в колите. Сама се учудих на смелостта си, тъй като добре знаех колко страхлива всъщност бях. От колата, която беше пресекла пътя на другата кола, излезе пиян възрастен шофьор, който псуваше и се клатеше на краката си, но очевидно беше здрав, без драскотина. Приближих се до  другата кола, чиито преден капак беше сгънат до предното стъкло. Видях, че вратата на пътника до шофьора беше отворена и там лежеше тялото на млад мъж, проснато на асфалта, а от кръста надолу тялото му бе все още в колата. Лицето на мъжа бе в кръв, наведох се до него  и проверих дали не си е глътнал езика. Макар че имах шофьорска книжка и бях изкарала курс за оказване на първа помощ, в този момент не помнех нищо. Шофьорът  на колата ми каза, че е добре и не може да излезе от колата понеже единият му крак е затиснат и ме помоли да помогна на приятеля му, който говореше нещо неразбираемо. Притесних се да няма счупвания на гръбнака или врата и не посмях да го изправя, но когато видях, че може да се задави в собствената си кръв, реших да рискувам и без друго беше Коледа и ако наистина ставаха чудеса, то се надявах да не ме обвинят накрая и в  убийство. Момчето беше едро и доста ми натежа, но  успях да го повдигна и да сложа главата му върху сгънатите ми колена. Извадих от чантата си кърпичка и започнах да попивам кръвта, която течеше от носа му. Нищо по-оригинално не успях да измисля. Реших, че ако говоря на момчето, то ще остане в съзнание. Около мен се натрупаха хора и чух, че повикаха полиция и линейка.

• - Как се казваш? - попитах непознатия
• - Тайна - опита се да вмъкне хумор той и после измърмори нещо, което аз не чух и го помолих да повтори - Казах, че като умра, ще ти стана ангел- хранител и ще бдя над теб, както ти сега над мен. - поясни момчето, а аз го гледах тъпо и се чудех как може въобще да говори така и не виждаше ли колко изплашена бях. Плеснах го по бузата и го помолих да не говори така. Реших, че ще е по-разумно да говоря аз и да държа момчето в съзнание.

Минути по-късно дойде патрулка на КАТ и линейка. Пред катаджиите обясних какво съм видяла и дадох личните си данни, след това се запътих към хотела на приятелката ми.

Видях учудената й физиономия и думите, с които ме посрещна, бяха:

• - Пак ли изпуснах интересното?! Разказвай! И защо цялата си... кръв ли е това?!!

Обясних й какво стана, а тя през цялото време правеше недоволни физиономии, че е изпуснала ‘веселото'.

Една седмица по-късно случаят бе толкова забравен, все едно никога не се е случвало нищо.

И една седмица по-късно, в обикновена вечер като всички останали, говорейки по телефона с моята приятелка, се звънна на вратата. Странно, имаше ли кой да се сети за мен в девет вечерта?!

Без да затварям,  отидох до вратата и попитах кой е?

• - От КАТ сме, отворете!

Без да се замислям,  отворих вратата  и вместо пазители на реда, срещу мен седеше средно висок, симпатичен мъж с широка усмивка и букет цветя в ръцете.

• - Оживях! И понеже се разбра, че няма да ти ставам Ангел-хранител и затова реших поне да ти благодаря, че ми прави компания, докато лежах в Коледната вечер на шосето.

Стоях и опулено гледах как този сладур приемаше сериозните неща на шега и в следващия момент избухнах в смях.

Затворих телефона. Приех цветята и макар да беше против правилата ми да каня непознати в нас, реших, че може да рискувам и без това пичът накуцваше и му трябваше един удар в кокалчетата, ако земеше да шава много.

Превързан през едното рамо, надран по лицето и с широка усмивка, една седмица след Коледа аз получих чудото, което бях чакала цял живот! Прекарах Нова година с моя Ангел-хранител, който каза, че като за първо начало ще ме пази тук на земята и в този живот. В Новогодишната вечер с мен бе и  моята приятелка, чието чудо бе, че на Нова година не бе нощна смяна  и като бонус получи другия  ранен от катастрофата, който бе най-добрият приятел на ‘моя мъж'.

‘Моят мъж' - за добро или лошо нещата се развиха бързо при нас и вече няколко месеца по-късно пиша този разказ и съм безкрайно щастлива, че всяка вечер, всяка сутрин и въобще, когато пожелая,  моят мъж ме прегръща и ме държи в прегръдката си по няколко минути. А хубавото е, че мога да го целувам когато си поискам и колкото си искам... Защото вече имам мъж и то какъв само...

Никога няма да забравя онази нощ, когато получих своето чудо, от един ранен ангел, който нахлу в живота ми и седмица по-късно застана пред мен като мъжът, който винаги съм търсила...