6.06.2008 г., 22:56 ч.

Ранен ангел 

  Проза » Разкази
1639 0 6
5 мин за четене
Беше Коледа и всички около мен бяха развълнувани от предстоящият празник. Слушах кой къде ще празнува и почти ми беше безразлично, понеже аз и без друго бях решила да се затрупам с работа. На моменти се дразнех от всички лигави приказки колко голямо е вълшебството и как ако си пожелаеш нещо, това е времето на годината, по което се сбъдва.
Побързах да ида до денонощния магазин и да си купя нещо за хапване, тъй като ме очакваше поредната скучна вечер пред телевизора или с телефон в ръка, седнала удобно, да разговарям с най-добрата ми приятелка, която както винаги бе нощна смяна на рецепцията на изискан хотел в града.
Часовете си минаваха и времето си летеше, нямах търпение да мине празника и да излъжа на сутринта колко добре съм си прекарала с приятели.
Телефонът звънна, приближих се и вдигнах с усмивка, тъй като знаех кой може да е от отсрещната страна. Следващият половин час прекарах в бъбрене и клюкарстване с моята приятелка, която внезапно ми предложи да ида при нея в хотела, тъй кат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??