ГОДИНА 1878

   Над града беше виснала черната сянка на холерата. Тя бичуваше всичко, що срещнеше по пътя си. Тогава Колю беше на три години. Радост за Кина и Геро. И ето ти, и тях не пощади тази вихрушка. Две пеперуди, които временно бяха кацнали върху дървото на любовта, отлитнаха завинаги там - нейде, в безкрайното пространство. А как пееше Кина! Белким Господ отреди и внучката и Вера да я наследи по живо, по здраво. Геро и него си го биваше, лека му пръст. Като тръгнеше с оная ми ти кипра риза, с кармазъ пояс на кръста, момите премираха. А камата, дето носеше от дядо му Илия, все втъкваше в пояса. Преди да се помине, старецът го извика при себе си.

- Земи, чедо, тая кама и я пази! Па ме поменувай с добро!

   Така си замина той, като остави само тая кама. Но Геро помнеше доброто му сърце. Сега камата висеше на стената в одаята на Керана и Колю.

   Навремето зърнеше ли Кина Геро на мегдана, скачаше като подплашена гълъбица, която дълго време беше затворена в клетката и бързаше да се скрие в чеврето, където като змия се виеше дългата и плитка, с цвета на презряла капина. Тънката и снага беше препасана с дебел, сърмен колан. Двете сребърни пафти блестяха с невероятна светлина. Под бродираната с бяла коприна кенарена риза, дишаше младата и гръд.

   "Тя ше е и никоя друга" - рече си Геро и отиде да я иска от тейко ú.

- Не ща, аз тоя аймана, дето обикаля мейданите и задиря момите! - отсече той.

   Когато квачката с пиленцата тръгна по нощния небосклон, кучката в двора залая. Кюпенците, дето беше одаята на Кина леко се открехнаха.

   На утрото, старата похлопа на капията, но никой не и отговори. Само над бахчиванията, като гергьовска люлка се люшкаше кармазян пояс. Разбра се тяхната. И право у Пандо и Гергана.

   Чана Гергана горкичката, още от портите подкани:

- А, добре сте ми дошли, сватове! Нек са живи и здрави децата, та да ни народят внуци и правнуци! Квото е било, било! Да видим кога ше е сватбата! За никяма, лесна работа!

   Кина и Геро отстъпиха. Хубава мома имаха. Не щяха да я срамят пред селото.

- Айде, свате, да са разберем с добро, щото с зло нищо не са постига! Щом децата са си дали думата...

   Направиха сватбата след Коледните пости. Доста отпи булката от маврудовото винце. Бузите и руменееха. Върху бялата иремия с фарболички около тънката и шия, хайрии пендари се спускаха върху твърдата и гръд. А Геро беше облечен с чохот елек, с шар на дъбово клоне. Застанали един до друг двамата, сякаш бяха изваяни от ръка на майстора  Зографа.

   Мина и сватбата. След време се появи и Колю.

- Да ви е честит маленкият! - изрече баба Петра, старата акушерка. Да радва дълго дома ви! - и пое детето в ръцете си.

   А сега, пръстта беше поела в утробата си Кина и Геро. След себе си бяха оставили плод, който щеше да пусне яки корени в земята.

   През 1868 година, в града беше основано благотворително дружество "Майчина грижа." Няколко госпожици се явиха в църквата облечени в носии, шити в Сопот. Това беше смел манифест на българщината, застрашена от гърцизма. През това време, някой първенци от града се женеха за гъркини и попадаха под тяхното влияние. Отчуждаваха децата си от народните традиции и език.

   През 1869 година по Благовещение, се направи изложба от ръкоделия и предмети. От посетителите бяха събрани три хиляди гроша, с които дамите от Комитета купиха училищни пособия. По тава време, председател на дружеството беше Мария Найден Герова. Негови членове бяха Еф. Каблешкова, З.Г. Данчова, Ст. Гешова, ХР. Манчова, М.Йо. Груева, Недкович, П. Чомакова, Рада Киркович, М. Дагарова, доктор Димитрова и Костаки Пеева.

   През 1875-76 година, когато избухна Средногорското въстание и Баташкото клане, те приютиха бежанците и помагаха със събраните средства. А помощите, които изпрати Леди Странгфорд, разделиха в дружеството.

   Тогава Колю караше втората година, когато го приютиха госпожиците. По-късно беше прибран от вуйчо Михо - братът на тейко му.