Що за човек съм? В друга ли съм се превърнала? И има ли смисъл да се радваш на сутринта, на деня, на ежедневието?
Не мога да бъда човек. Уморих се да бъда човек. Трудно е да бъда човек. Ужасно е да чувствам като човек. Кошмарно е да страдам като човек. Непосилно ми е да живея човешките дни.
Трудно поносимо е да чертаеш обичайните рамки на седмиците и удобно да се наместваш в тях. Какъв ли философски поглед е нужен, за да проумееш неповтарящото се и великото в един повтарящ се и невзрачен ден? И с какво е велик този ден? А с какво не е?! По-лесно ми е да открия недостатъците му. Твърде много шум, твърде много бързане, твърде много напрежение, твърде много прехабени нерви, твърде много изтощителни конфликти, твърде много кафе, твърде много стремежи за себедоказване, твърде много коли, твърде много дъжд, твърде много замърсен въздух, твърде много врагове, твърде много нездравословна храна, твърде много измачкани дрехи, твърде много работа, твърде много притеснения, твърде много съмнения, ...