Някога, много отдавна, се регистрирах тук с идеята да намеря други шматки като мен, с които да се забавлявам. Търсех си читатели (и още си търся) исках да си сверя часовника. Сайтът беше първи резултат, голям, с много категории, стана ми интересно да опитам.
Също толкова отдавна, същата тази "общност" тук, ме поля със студен душ и пълната си незаинтересованост. Тогава си тръгнах, изтрих всичко и се зарекох, че повече няма нищо да кача. Мина година и половина и реших да опитам отново. Ей така, за опита, да дам втори шанс. Презумпцията беше, че най-дългата ми история очевидно не е по вкуса на всеки и респективно не е интересна. Затова реших да започна да качвам и други неща, неща които са различни, разнородни като жанрове и дължина. Пък да видим какво ще стане. Току-виж намеря читатели.
Днес, почти две години по-късно (приблизително), си правя равносметка и тя никак не ми харесва. Защото статуквото не се е променило, нито вниманието към онова, което пиша. Няма значение КАКВО пишеш в този сайт, важното е да имаш ЛОБИ (т.е. важно е КОЙ го пише). Приятелството с две трети от потребителите ти гарантира сигурен поток от читатели, без значение от словестната диария, която произвеждаш.
Обаче няма значение, защото нещата са "аз на тебе, ти на мене". Когато не участваш в схемата, те чака игнор. Няма значение каква е дължината на произведението, дали участва в конкурс или просто си го пуснал щото ти е скучно. Няма значение и КАКВО е произведението - стихче, картинка, роман, разказ - ако не си от "тия", просто можеш да се откажеш. Винаги се намира някой спамър-звезда, който обира вниманието на общественото мнение. Незаслужено, с наглостта и бездарието си. И постоянния спам, който го държи на гребена на вълната по единствения възможен начин в този сайт - коментарите.
Дадох втори шанс на сайта, налагайки си месеци наред да търпя пълно игнориране и минимално, спорадично внимание към онова, което пиша. Без значение какво е въпросното нещо. Преглъщах унизителни псевдо-класирания в "предизвикателствата" - в стил, абе хубаво е, ама не си наш човек, затова дай да стимулираме тия дето са по-зле. Обаче търпях, мислейки си, че с времето ще се намери кой да ме чете. Нали, с времето хората ще видят, че нещата ми са интересни, все някой ще ги хареса, ще прочете едно, после друго, после трето. Да, ама не.
Обаче не се намери. Точно обратното, читателите намаляха в геометрична прогресия. Защо, не мога да кажа, знам само че със сигурност начинът ми на писане на проза не се е влошил. Само че вкусът на тази "общност" очевидно не толерира моите неща. Да, ще го повторя - четат се неща тук, просто не моите.
И да, разочарована съм. Да, очаквах повече и да, работите ми са добри и заслужават повече (и не, не се хваля, просто констатирам ОБЕКТИВНИ факти).
Някога бях написала цяло произведение, с което да си тръгна. Сега реших да е тема. Тъкмо ако на някого му е тънко засегнато самочувствието, може да се оплаче на админа, да я докладва и да я изтрият тази тема. Този път няма да трия произведения, те и без това все едно не съществуват за целокупното юзърско човечество тук. Излишно разтакаване и за мен, и за админа, на практика.
Честно казано, иде ми да псувам, да викам, да крещя и да обиждам. Обаче няма смисъл, защото гласът ми е глас в пустиня. Мога да кажа само, че съм страшно, безумно и невероятно разочарована от този сайт.
Не знам дали ще остана тук, нито колко. Не съм сигурна дали искам да дам трети шанс на това виртуално пространство. Знам само, че когато си писател, когато разказваш истории, боли да няма кой да ги чете. Боли и наранява да видиш, че други, далеч по-бездарни, се къпят във внимание и имат самочувствие от тук до Владивосток.
Не ме интересуват вашите коментари в стил "тук е като в детската градина, на ти си куклите, дай си ми парцалките". Няма да влизам и в обяснителен режим под тази тема за това кой на кого какво е направил. Очевидно е, не е нужно да имаш диплома по квантова физика, за да теглиш един диагонал на сайта, за да видиш кое как точно се случва.
На нападки в стил "ти па щото много убаво пишеш" също не смятам да отговарям. Пиша добре, по-добре от доста от вас, драги господа и дами. Ако не ми вярвате, прочетете и проверете.
Ако искате да ми кажете нещо - има лични съобщения в сайта, ще гледам да отговарям. Това е и една от причините, заради която още не съм си изтрила профила. Чатовете. Защото обичам да си приказвам с хората и има няколко истории, които следя.
Ако искате да прочетете останалите ми истории - онези, които са "увиснали" по средата в момента - имам регистрация и в други сайтове, не е проблем да ме намерите.
В заключение - наясно съм, че животът не е честен. Обаче как ще го живеем, определяме ние. Наясно съм, че никой с нищо не ти е длъжен. Обаче когато случайни съвпадения се превърнат в тенденция, която продължава месеци и години, значи нещо не е наред.
Понеже някои тънко обидени особи е възможно да изтрият темата ми, защото не им харесва да видят истината в очите, нека това да го има и тук. За вечни времена, да се помни и да се знае какви жалки лицемери са болшинството потребители тук (*и не, това не е квалификация, това е цензурираната версия на мнението ми, което се затвърди вчера и днес).
Само да изясня, не търся читатели тук. Вече не. Търсех ги ПРЕДИ да напиша този текст. А той е именно това, което гласи заглавието му - равносметка за това колко лицемерен, посредствен и нагъл народ се мотае тук. И само да уточня, не аз съм нарцис да искам работите ми да получат вниманието, което заслужават. След като неща в пъти по-посредствени на хора, които са от много по-малко време тук го получават. Смятам това за елементарна презумпция. А не за някакви "претенции".
© Бистра Стоименова Все права защищены