Кочев и Марков се бяха запътили към стаята на дежурните полицаи, защото тъкмо им бяха съобщили, че търсеният от тях доставчик на пици е заловен при опит да напусне града, когато до ушите им достигна бодрият глас на Трънков:
- Хей, момчета, тук съм. Нося понички. Знам, че всички ченгета ги обожават. Има със захар и с шоколад. Вие какви харесвате?
- Кочев, малко си закъснял със закуската, вече е почти обяд.
- Е аз за обяд ги нося, нали вие постоянно ги ядете!
- Много филми гледаш и слушаш градски легенди. Лично аз предпочитам дебел хамбургер с пилешка пържола. А ти Кочев?
- Може да хапна два-три дюнера, ама с много сос.
- Е сега за обяд ли да ходя?
- Е нали си дошъл да помагаш?
- Добре от мен да мине- изфъфля патоанатома и тръгна в обратна посока.
- Кочев- гласа на Марков го спря- къде занасяш поничките? Дай ги насам, човече! А после да знаеш, че в нашата стая са всички доклади и разпити. Ние отиваме да си поговорим с доставчика на пица. Донеси ни там обяда. Става ли?
- Става, момчета!- почти в еуфория им отговори доктора, подаде поничките и с подтичване тръгна да търси обяд.
- Не е лош човек, Марков.
- Не, по-скоро си мисля, че е самотен и недооценен.
- Как да не е самотен? Нали по цял ден е затворен с трупове.
- Те поне не се обиждат на сарказма му- Кочев сам се усмихна на шегата си.
- Този хлапак ли е доставчика?- попита Марков, като посочи един осемнадесет, най-много двадесет годишен младеж. Той седеше свит в един ъгъл и гледаше уплашено. Ръцете му бяха извити зад гърба и закопчани с белезници. Някой беше хвърлил коженото му яке върху коленете, което поне отчасти прикриваше дупките по дънките. И двамата разследващи не можеха да проумеят каква беше тази мода, да се ходи със скъсани панталони. На врата му висеше нещо подобно на синджир за връзване на коне, а шапката на главата му беше обърната с козирката назад. Кочев се запита кой ли е наел такъв келеш да разнася пици. Най-напред се представиха, а после обясниха на хлапака всички процедури, попълниха необходимите документи и го отведоха в стая за разпит. Освободиха ръцете му и го поканиха да седне. Донесоха му вода, която той жадно изпи.
- Така-а-а-а- проточи Кочев.- тук си поради две причини. Знаеш ли кои са те?
- Нямам нищо общо с наркотиците, заклевам се- двамата разследващи получиха инфаркт едновременно, останаха напълно онемели- Не знам кога доставям наркотици и кога пици. Трябваше ми тази работа, заклевам се, нищо не знам.
- Нищо не знаеш, пък го работиш. Я пак си помисли? Може би все пак има нещо, което знаеш, а?
- Нищо не знам. Случайно разбрах, че карам и наркотици. Нищо не знам. Те не са мой, изпълнявам само поръчки.
- Как изпълняваш поръчките?
- Когато постъпих ми дадоха един скутер с багажник, в който слагам пиците. Казаха ми, че когато има поръчка за две „Пеперони“, две „Маргарити“ и две „Ал тоно“, трябва да спирам скутера на адреса, но да гледам да е някъде на закътано и да не заключвам багажника, да взема и занеса поръчката, след което да се разходя из квартала 15-20 минути и тогава да се прибирам. Имах право да похарча половината от плащането при тази особена поръчка. Това го правех само и единствено когато имаше точно тази поръчка- две „Пеперони“, две „Маргарити“ и две „Ал тоно“.
- И ти как разбра, че караш наркотици?
- Ами миналата седмица, когато взимах шестте пици, без да искам закачих дъното на багажника и то се отвори. Вътре имаше две пакетчета с бял прах. Досетих се, но нищо на никого не казах. Нали ви казвам- имам нужда от работата.
- Често ли правеше такива поръчки?
- Един, най-много два пъти в седмицата.
- На един и същи адрес ли ги доставяше?
- Понякога адресите се повтаряха, не мога да кажа точно.
- А на този адрес- Кочев бутна един лист, на който беше изписан адреса на Маргарит Симеонов- какви пици носеше?
- Тези ли? Тези се обаждаха три-четири пъти седмично, но винаги си поръчваха голяма пица „Неаполитана“.
- А в четвъртък срещу петък какво се случи?
- Не ми отвориха, изгониха ме.
- Защо?
- Не знам. Отвътре се чуваха викове, май се караха. Когато звъннах ме изгониха. Реших да не се навирам между шамарите и си тръгнах.
- Чу ли за какво беше скандала?
- Чуваха се гласове, предимно на жената, но не можех да разбера какво говорят.
- Добре! За сега оставаш в ареста.
Кочев и Марков станаха и се отправиха към кабинета си. Дано поне Трънков беше донесъл наистина вкусен обяд.
- Марко-о-ов, къде го чукаш, къде се пука!
- Тоя ще го предам на отдел наркотици, няма да ни е от полза.
- Махай го, че и без това сме затънали в едни лайна…
В кабинета ги очакваше наистина вкусна храна и Трънков, който беше забол нос в докладите и едновременно с това слушаше проведените до момента разпити.
- То и вашата не е лесна- беше лаконичният му коментар. Отговор не последва, тъй като двамата отхапаха с апетит от донесената храна.
© Анелия Александрова Все права защищены
Подзравявам те за написаното, Анелия