Разбити мечти 7

 Кочев и Марков се бяха запътили към стаята на дежурните полицаи, защото тъкмо им бяха съобщили, че търсеният от тях доставчик на пици е заловен при опит да напусне града, когато до ушите им достигна бодрият глас на Трънков:

 - Хей, момчета, тук съм. Нося понички. Знам, че всички ченгета ги обожават. Има със захар и с шоколад. Вие какви харесвате?

 - Кочев, малко си закъснял със закуската, вече е почти обяд.

 - Е аз за обяд ги нося, нали вие постоянно ги ядете!

 - Много филми гледаш и слушаш градски легенди. Лично аз предпочитам дебел хамбургер с пилешка пържола. А ти Кочев?

 - Може да хапна два-три дюнера, ама с много сос.

 - Е сега за обяд ли да ходя?

 - Е нали си дошъл да помагаш?

 - Добре от мен да мине- изфъфля патоанатома и тръгна в обратна посока.

 - Кочев- гласа на Марков го спря- къде занасяш поничките? Дай ги насам, човече! А после да знаеш, че в нашата стая са всички доклади и разпити. Ние отиваме да си поговорим с доставчика на пица. Донеси ни там обяда. Става ли?

 - Става, момчета!- почти в еуфория им отговори доктора, подаде поничките и с подтичване тръгна да търси обяд.

 - Не е лош човек, Марков.

 - Не, по-скоро си мисля, че е самотен и недооценен.

 - Как да не е самотен? Нали по цял ден е затворен с трупове.

 - Те поне не се обиждат на сарказма му- Кочев сам се усмихна на шегата си.

 - Този хлапак ли е доставчика?- попита Марков, като посочи един осемнадесет, най-много двадесет годишен младеж. Той седеше свит в един ъгъл и гледаше уплашено. Ръцете му бяха извити зад гърба и закопчани с белезници. Някой беше хвърлил коженото му яке върху коленете, което поне отчасти прикриваше дупките по дънките. И двамата разследващи не можеха да проумеят каква беше тази мода, да се ходи със скъсани панталони. На врата му висеше нещо подобно на синджир за връзване на коне, а шапката на главата му беше обърната с козирката назад. Кочев се запита кой ли е наел такъв келеш да разнася пици.  Най-напред се представиха, а после обясниха на хлапака всички процедури, попълниха необходимите документи и го отведоха в стая за разпит. Освободиха ръцете му и го поканиха да седне. Донесоха му вода, която той жадно изпи.

 - Така-а-а-а- проточи Кочев.- тук си поради две причини. Знаеш ли кои са те?

 - Нямам нищо общо с наркотиците, заклевам се- двамата разследващи получиха инфаркт едновременно, останаха напълно онемели- Не знам кога доставям наркотици и кога пици. Трябваше ми тази работа, заклевам се, нищо не знам.

 - Нищо не знаеш, пък го работиш. Я пак си помисли? Може би все пак има нещо, което знаеш, а?

 - Нищо не знам. Случайно разбрах, че карам и наркотици. Нищо не знам. Те не са мой, изпълнявам само поръчки.

 - Как изпълняваш поръчките?

 - Когато постъпих ми дадоха един скутер с багажник, в който слагам пиците. Казаха ми, че когато има поръчка за две „Пеперони“, две „Маргарити“ и две „Ал тоно“, трябва да спирам скутера на адреса, но да гледам да е някъде на закътано и да не заключвам багажника, да взема и занеса поръчката, след което да се разходя из квартала 15-20 минути и тогава да се прибирам. Имах право да похарча половината от плащането при тази особена поръчка. Това го правех само и единствено когато имаше точно тази поръчка- две „Пеперони“, две „Маргарити“ и две „Ал тоно“.

 - И ти как разбра, че караш наркотици?

 - Ами миналата седмица, когато взимах шестте пици, без да искам закачих дъното на багажника и то се отвори. Вътре имаше две пакетчета с бял прах. Досетих се, но нищо на никого не казах. Нали ви казвам- имам нужда от работата.

 - Често ли правеше такива поръчки?

 - Един, най-много два пъти в седмицата.

 - На един и същи адрес ли ги доставяше?

 - Понякога адресите се повтаряха, не мога да кажа точно.

 - А на този адрес- Кочев бутна един лист, на който беше изписан адреса на Маргарит Симеонов- какви пици носеше?

 - Тези ли? Тези се обаждаха три-четири пъти седмично, но винаги си поръчваха голяма пица „Неаполитана“.

 - А в четвъртък срещу петък какво се случи?

 - Не ми отвориха, изгониха ме.

 - Защо?

 - Не знам. Отвътре се чуваха викове, май се караха. Когато звъннах ме изгониха. Реших да не се навирам между шамарите и си тръгнах.

 - Чу ли за какво беше скандала?

 - Чуваха се гласове, предимно на жената, но не можех да разбера какво говорят.

 - Добре! За сега оставаш в ареста.

 Кочев и Марков станаха и се отправиха към кабинета си. Дано поне Трънков беше донесъл наистина вкусен обяд.

 - Марко-о-ов, къде го чукаш, къде се пука!

 - Тоя ще го предам на отдел наркотици, няма да ни е от полза.

 - Махай го, че и без това сме затънали в едни лайна…

 В кабинета ги очакваше наистина вкусна храна и Трънков, който беше забол нос в докладите и едновременно с това слушаше проведените до момента разпити.

 - То и вашата не е лесна- беше лаконичният му коментар. Отговор не последва, тъй като двамата отхапаха с апетит от донесената храна.