Януари
Сметките са цели четири страници, също като плановете ти за новата година. ТОВА ще бъде твоята година. А фактът, че го казваш всяка година само потвърждава теорията, че именно сега, 2020-та ще покажеш на света (като започнеш от кака Гинка от третия етаж, която още в гимназията предрече, че нищо няма да излезе от тебе), че си можещ, умен и успешен. В пристъп на безумен оптимизъм, си купуваш карти за три библиотеки и два фитнеса, откриваш си спестовна сметка и теглиш две-три приложения за отслабване на телефона. Това е! Нов човек си! Дупе да му е яко на света, ако се опита да спре тебе и промяната, която носиш!

Февруари
Любов и романтика витаят във въздуха и най-накрая успяваш да си подариш избраното пътуване. Не, не си червив от пари, просто си го предплатил една година по-рано, след като Мимето орева орталъка, че вместо в Дубай си я завел на спа във Велинград (това, че й изтъкна три пъти, че цената е една и съща, не спря ревовете й, че няма кво да го прави тва смотано селфи от джакузито). Искала на покрива на Бурш Ал Араб. Точка. Така че почивката е резервирана, мятате се на БибиткаЕър и газ към пустинята. То не са селфита, сторита, инфлуенсърствате на макс и всички ви завиждат какви сте модерни, космополитни и успешни. 

Март
Времето не дава признаци за затопляне, но ти вече правиш планове за преправяне на де що тревна площ ти попадне пред очите. Заричаш се, че само да се стопи снега и запрашваш към Мусала. Обаче след-два три купона, решаваш, че Мусала е твърде висока топка за теб и си обещаваш да започнеш сухи тренировки на Черни връх. 

13-ти март
Карантина? Ква карантина? Кви са тия дивотии, уе? Как така те ще ти казват какво да правиш? Къде го има това? Звъниш на вашите да се оплачеш и те потвърждават изконната несправедливост с обяснението, че и по времето на Бай Тошо такива работи не е имало. Звъниш и на шефа да питаш да ходиш ли в офиса. Казва ти се, че ще работиш от вкъщи и по случая превземаш местния супер. Храна не намираш, щото други по-съобразителни карантинирани са изкупили дори биозелките, но пък се запасяваш с тоалетна хартия. Има много приложения, а не се и разваля... 

16-ти март
Първи ден в хоум офиса. Станал си час по-рано, направил си кафе, до теб има чиния със закуска и с удоволствие чакаш IT най-накрая да оправят връзката със сървърите. Тва карантината не била лошо нещо, ве? Седиш си у вас, почиваш си... На кого му е изтрябвало да ходи на работа в офиса, като може да си стои вкъщи, да се прави на зает и всичко да е точно.

01-ви април
Абе, тоя ковид бил страшно нещо! Чухте ли как разкарват колички с трупове в Китай. Даже не могат да умрат хората, а като зомбита щъкат. Хората са се изпокрили от ужас. При нас се говори, че правителството купува чували за трупове и ти решаваш да вземеш мерки. В аптеката обаче ръкавиците и маските са на цената на хероина, а защитните костюми са кът като спасителни лодки на Титаник. Спирт също няма. Връщаш се с препарат за прозорци. Щом чисти прозорци, значи става за дезинфекция. 

15-ти април
Всяка сутрин ставаш специално за брифинга на ЩАБА, където ти се обяснява, как стоенето вкъщи е отговорна дейност и изразява силна гражданска позиция. Хрониката за ковида те кара да трепериш. Звъниш на вашите да не ти идват на гости и набързо намираш ресторантче за доставка на храна. Мимето не е проблем, още на 13-ти март вечерта е хванала автобуса за майкини си - в Полски Тръмбеж. Виждате се чат-пат по Скайпа, ама едно такова неприятно ти става като тя започне да ти обяснява за това колко декара я е изгърбила баба й да оплеви. Каква е тая еснафщина? Ти си градско момче и като такова правиш "уъркаут" с подръчни средства от кухнята (и не забравяш да пуснеш клипчетата на Мимето, да види колко си як, а не като ония селяни там).

Някъде към края на април започва така да те бие сачмата, че виждаш звуци и трябва постоянно да слушаш телевизор. Най-малкото да заглушава крясъците на съседите, карантинирани в трийсет квадрата с две деца и куче вече втори месец. 

Май
Който е измислил хоум офиса трябва да му набиват трески под ноктите, мислиш си, докато работиш в 12 часа вечерта по поредния неотложен проект на екипа. То, бива-бива неотложност, ама всеки ден до 9-10-12? Не става така. Добре, че поне е доставката от ресторантчето. И бирата. Живееш на нея. Това, че къщата прилича на лисичарник (и мирише по същия начин), няма значение. Извънредно е положението и пандемията дебне отвсякъде. 

Юни
Свобода! Най-накрая вдигат карантината и можеш да се завърнеш в офиса. Обаче след третия пореден ден, когато отиваш с три часа закъснение, решаваш да се върнеш обратно в бърлогата си. Вече не ти пука за ковида. От какъв зор? Или ще се мре, или няма. Плюс това ядеш лук, чесън, женшен, мужик корен и всякакви отвари с неясни имена. В нета пише, че баба от Родопите е живяла до 120 години с тях, значи помагат, нали? 

Виж, фактът, че дънките ти не ти стават и се налага да минеш на "официален" анцуг не е добро начало. Само чакаш да отворят фитнесите и беж да те няма. Мимето все по-често ти звъни да пита няма ли да я вземеш от Полски Тръмбеж и няма ли да ходите на почивка. Била намерила страхотен ол инклузив на Халкидики...

Юли
Видели свобода, отпуска и разпасан режим, двамата с Мимето чакате на ГКПП Кулата-Промахон вече дванайсет часа. Ти псуваш трафика, задръстването, гърчолята (които, нали са мързеливи, пак не са се организирали и бавят всички дето пари са дошли да им дават), а Мимето се маже с плажно масло и хваща тен. Час по час ти повтаря, че така имате повече време само двамата, да се настроите за почивката. 

След попълване на пет бланки, скенер на ретината, правене на PCR тест, вземане на анален секрет и ушна кал, най-накрая виждате заветния надпис "Калос илфате стин Елада" (Добре дошли в Гърция) и запрашвате към родното Халкидики. Там се е изсипал половината квартал (заедно с две трети от България), така че превземате гърчолята. Така им се пада. Ще носят до откат дзадзики, хтаподи и пататес, да им дойде акъла. Дръж се земльо, идем да се забавляваме!

Август
Тъкмо сте се върнали от Халкидики и Мимето е успяла да покаже на приятелките си какво яко гадже има и Гинчето, Цунчето и Мунчето са охкали и ахкали на невероятните ви сторита (които ти излязоха на цената на опел на старо), когато започва да те ръчка да "направите" една планина. Гинчето й била казала, че няма по-хубаво нещо от пилатес сутрин на Широка поляна. За пилатеса така и не разбра, ама за ракията на бай Ставри рибарчето можеш легенди да разказваш. 

Така, изпълнил гражданския си дълг и ошушкал се откъм отпуска, се връщаш в офиса. Но не би.

Септември
Ковидът настъпва и точно като диверсант се е прегрупирал лятото и сега офисът ви отново затваря. Връщаш се у вас с куп планове как сега ще направиш повече и няма само да лежиш на дивана като дроб. И не го правиш. Лежиш на кревата като дроб и "работиш" от там, когато изобщо IT оправят връзката. Даже си измислил начин да прекъсваш служебните разговори с думите "много е лоша връзката, напиши ми мейл". Мимето отново е в Полски Тръмбеж, където прави зимнина с техните. Моли те да я прибереш и обещава да плати в натура. 

Отиваш там, обаче баща й не те пуска да я вземеш преди да затвориш около три палета буркани, да кладеш огън за варене на същите и да му помогнеш да прекарате два самосвала дърва и въглища за зимата. Стоически издържаш мъчението и се заканваш, че Мимето ще има да ти плаща в натура до края на годината. 

Октомври
По новините се носят слухове, че ковид трепе наред, но вече се хилиш на тях. Препаратът за прозорци от първата карантина още не си го изпръскал, така че се чувстваш подсигурен като щаб на СЗО. Мимето живее у вас. Първоначалната й версия е, че иска да сте заедно, но след кратко позвъняване в квартирата й се оказва, че са я изгонили преди няколко месеца. Навсякъде се търкалят гримове, лакове, някакви странни неща за коса и дрехи. Учудващо е колко много парцали има това момиче! Продължавате да поръчвате храна от ресторанти. Тя, Мимето, е избягала от аграрните си корени и смята, че е под достойнството й да готви. 

Ноември
Втората официална карантина всява паника в обществеността. Ти се почесваш по шкембето, провиснало над ластика на анцуга и си отваряш още една бира. Много важно, че ще има втора карантина! Нали оцеля в първата! Е, вярно, позагубил си форма, ама кво толкова. Идат празници, иде зима. Ще си поседиш на топло, а напролет - тичане в парка до откат и бързичко ще направиш тяло за плажа. Чудо голямо! Кво са седнали тия с белите престилки да се пънат там...

Декември
Новините за ковид вече са почти единствените в емисията. Прави ти впечатление, че се стига до крайности - как ще ни чипират, стерилизират, как ако не се ваксинираме ще ни затворят и така нататък. Профилът на Мимето гъмжи с подобни постове от сайтове като "овца.нюз", "балък.ком" и други подобни авторитетни информационни агенции. Тя, Мимето, пак е при техните в Полски Тръмбеж. Баща й решил, че семейството трябва да си е заедно и да се подкрепя и дойде да си я прибере в началото на месеца. Ти на драго сърце му я върна (едва не му даде пари за бензин, да си има). 

А декември е краят на годината. Иде Коледа, а после е време за равносметка. Верно, не направи много тая година. Ама какво от това? 2021-ва със сигурност ще бъде ТВОЯТА. Нали?