Разговор с дявола
2 мин за четене
РАЗГОВОР С ДЯВОЛА
- Хайде, вземи душата ми! Какво чакаш? Тя е тук и те очаква - потреперваща и изпълнена с чувство на вина. Ето, давам ти я, не е нужно да се бориш за нея, вземи я! На мен вече не ми трябва.
А той само стоеше и гледаше със жадни огнени очи. Сива димна завеса бавно се свличаше и покриваше пода със дебел слой пушек.
- Защо нищо не казваш? Това мълчание ме убива! Аз направих нещо ужасно и не заслужавам да нося душа. Съдбата ми е да обикалям прашните пътища без посока и цел, без никакво вътрешно присъствие. Само онази жалка човешка обвивка, онази греховна плът.
Глас от подземното царство извика!
- ЕЛА!
Аз пристъпих бавно и изведнъж пред мен започна да се изяснява един образ. Но този образ не беше човешки, не беше дори животински, някакво плашещо създание с копита вместо ходила, дълга червена опашка,а лицето му, то беше като човешко, но със силно изпъкнали скули и хлътнали очи. Дали беше Дяволът? Да, със сигурност беше той и само с едно движение той ме хвана през рамо и ме поведе в някаква посока. Изведнъж изпод краката ми се появи една огромна огнена река. Из вълните от дим и огньове се виждаха души, милиарди души. Нечовешки писъци се чуваха от дъното на тази греховна яма.
- Виждаш ли всички тези души? - попита дяволът, сочейки ми реката. Всички аз съм ги откупил, срещу някое желание, копнеж по нещо или просто несбъдната мечта. Но никой досега не е идвал, за да си предложи душата сам. Що за ужасно дело си направил, че да плащаш по този начин?
- Горе, в моя човешки свят, зли деяния се правят всеки ден, грабежи, убийства, изнудвания и какво ли още не! Но аз направих нещо ужасно и непростимо, нещо неприсъщо на принципите ми! Един човек ми се довери, а аз го предадох, разбих сърцето му и смазах мечтите му. Не мога да живея повече,просто не мога! Душата ми ме пронизва непрекъснато и не ми дава мира, завладян съм само от мисълта за потъпканата клетва! Така че вземи я, моля те! Няма да искам нищо от теб.
Дяволът се позамисли. Не бе чувал подобно предложение преди. Никой до сега не беше носил душата си на тепсия. Като ангел на смъртта не му прилягаше много подобна сделка. Искаше по някакъв начин да ми предложи нещо в замяна, но от пръв поглед личеше, че нищо не би ме изкушило, понеже желанието ми за живот се бе изпарило! Покровителят на мрака се отдръпна, разтвори ръцете си и започна да изрича някакви думи на неясен за мен език. Внезапна остра болка прониза сърцето ми и аз се свлякох на земята. Дяволът ме сграбчи за лицето и започна бавно да изтегля душата от тялото ми като сива гъста мъгла. Но още при първата глътка от душата ми той ме пусна и подскочи като попарен назад. Един уплашен поглед, едно недоумяващо изражение, което бързо премина от уплашено във вбесено. В очите му се запали истински огън и се разкрещя с викове, способни да съборят ада!
- НЕ! ЗАЩО? Какво става, къде е онова блажено чувство от добре свършената работа?! От твоята болка?! Няма го!
Огненият поглед рязко се извъртя и се спря върху моите очи.
- ВЪРВИ СИ! А аз рано или късно сам ще дойда с предложение, на което няма да можеш да откажеш и тогава вече ще вкуся истинската сладост на душата ти! Върви си!
- Хайде, вземи душата ми! Какво чакаш? Тя е тук и те очаква - потреперваща и изпълнена с чувство на вина. Ето, давам ти я, не е нужно да се бориш за нея, вземи я! На мен вече не ми трябва.
А той само стоеше и гледаше със жадни огнени очи. Сива димна завеса бавно се свличаше и покриваше пода със дебел слой пушек.
- Защо нищо не казваш? Това мълчание ме убива! Аз направих нещо ужасно и не заслужавам да нося душа. Съдбата ми е да обикалям прашните пътища без посока и цел, без никакво вътрешно присъствие. Само онази жалка човешка обвивка, онази греховна плът.
Глас от подземното царство извика!
- ЕЛА!
Аз пристъпих бавно и изведнъж пред мен започна да се изяснява един образ. Но този образ не беше човешки, не беше дори животински, някакво плашещо създание с копита вместо ходила, дълга червена опашка,а лицето му, то беше като човешко, но със силно изпъкнали скули и хлътнали очи. Дали беше Дяволът? Да, със сигурност беше той и само с едно движение той ме хвана през рамо и ме поведе в някаква посока. Изведнъж изпод краката ми се появи една огромна огнена река. Из вълните от дим и огньове се виждаха души, милиарди души. Нечовешки писъци се чуваха от дъното на тази греховна яма.
- Виждаш ли всички тези души? - попита дяволът, сочейки ми реката. Всички аз съм ги откупил, срещу някое желание, копнеж по нещо или просто несбъдната мечта. Но никой досега не е идвал, за да си предложи душата сам. Що за ужасно дело си направил, че да плащаш по този начин?
- Горе, в моя човешки свят, зли деяния се правят всеки ден, грабежи, убийства, изнудвания и какво ли още не! Но аз направих нещо ужасно и непростимо, нещо неприсъщо на принципите ми! Един човек ми се довери, а аз го предадох, разбих сърцето му и смазах мечтите му. Не мога да живея повече,просто не мога! Душата ми ме пронизва непрекъснато и не ми дава мира, завладян съм само от мисълта за потъпканата клетва! Така че вземи я, моля те! Няма да искам нищо от теб.
Дяволът се позамисли. Не бе чувал подобно предложение преди. Никой до сега не беше носил душата си на тепсия. Като ангел на смъртта не му прилягаше много подобна сделка. Искаше по някакъв начин да ми предложи нещо в замяна, но от пръв поглед личеше, че нищо не би ме изкушило, понеже желанието ми за живот се бе изпарило! Покровителят на мрака се отдръпна, разтвори ръцете си и започна да изрича някакви думи на неясен за мен език. Внезапна остра болка прониза сърцето ми и аз се свлякох на земята. Дяволът ме сграбчи за лицето и започна бавно да изтегля душата от тялото ми като сива гъста мъгла. Но още при първата глътка от душата ми той ме пусна и подскочи като попарен назад. Един уплашен поглед, едно недоумяващо изражение, което бързо премина от уплашено във вбесено. В очите му се запали истински огън и се разкрещя с викове, способни да съборят ада!
- НЕ! ЗАЩО? Какво става, къде е онова блажено чувство от добре свършената работа?! От твоята болка?! Няма го!
Огненият поглед рязко се извъртя и се спря върху моите очи.
- ВЪРВИ СИ! А аз рано или късно сам ще дойда с предложение, на което няма да можеш да откажеш и тогава вече ще вкуся истинската сладост на душата ти! Върви си!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тодор Все права защищены
