5 сент. 2009 г., 12:25

Разкажи им

1.4K 0 2
1 мин за четене

Казват, че нашата любов е забранена.
Че е отрова на греха и лоша глътка на съдбата.
Че ти правиш нещастен целия ми живот.
Какво ме интересува, ако те обичам!?
Казват, че тази история е свършила.
Че съм сляп, защото те обичам.
Че твоето "обичам те" е празен плод.
Че ти един ден ще ме изхвърлиш от твоя път.
Казват, че живеем в един фарс и е лъжа.
Кажи ми, че нашата любов е голяма колкото вселената.
Че в това сърце са в изобилие чувствата.
Между урагана на страстта без граници.
Кажи ми, че живея, за да ти давам любов.
Само като те погледна, аз те чувствам интуитивно.
Отгатвам те между нежността и обещанията,
аз изграждам моя замък.
Ти си моят балсам, моят лек на моята самота - защита.
Невинността, която ме залива, ти си моя любовница.
Ти си моят приятел. ТИ, въздухът в моето небе.
И въпреки че хората ни сочат, ще бъдем груб опит.
Ние политаме силно като вятъра.
В безкрайността на един нов небосвод.
Кажи им, че нашата любов е колкото вселена.
Кажи им, че живея и умирам, за да ти давам любов.
В кораба на твоята усмивка. Отведи ме далеч,
излекувай в мен тази рана. Там, където мечтите са вечни.
Там, където пламъкът на желанието изгаря нашите тела.
Да, кажи им за голямата ни любов. Кажи им, че ще бъде вечна.
Че когато ме целунеш, светът замлъква в своята тишина.
Кажи им, че ще живееш вечно, кажи им...
Кажи им, че просто те ОБИЧАМ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някой Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • незнам дали е за преводи или за проза, но ако мъжът, за когото си мисля в този момент, ми каже и половината от написаното по- горе ще бъда най- щастливата жена на света.
    страхотно въздействащо е!
  • Това можеш да го сложиш в " преводи", не в " проза"...Уважавай сайта!

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...