Каква съм? Зелена или синя? Цвят ли съм? Размит, неясен, ярък, видим или странен, излизащ извън спектрите на възприятията? Сянка ли съм, или объркани думи в измислен ред? Тетрадка ли съм, или пък продукт на механична лудост? Аз ли се побърках, или петуниите ме сграбчиха с дългите си, красиви  пипала и ме задушиха в прегръдката си? Докосване ли съм, или дъх, попиващ по устните ти, изгрев, или смях в череши? Дали не съм наркотик, или замайване, или страх? Мирис ли съм на тишина? Или пронизващ  звук от кацане на самолет на самотно летище? Или съм самолет? Точка ли съм, или многоточие, въпрос или отговор? Бързам ли и  защо ръцете ми треперят и не мога да изписвам думите, такива ясни, каквито се появяват в съзнанието ми? Защо имам ръце или нямам? Вдъхновение ли съм,  или нахвърляни, нелепи мисли на лист? Или съм листа? Момент на лудост. Къде започвам и свършвам аз? Имам ли граници и какво са те? Отчаяние ли съм, или силна и кратка, нестихваща, но само за миг любов? Дали съм истинска, или съм плод на собственото си въображение? Или съм пътуване? Влак? Какви са въобще всичките тези думи? Какъв е вкусът ми? Горча ли ти, или те карам да се усмихваш? Мога ли да се изтрия, ако поискам? Или да бъда, каквато пожелая във всеки миг, различна?