11 мар. 2022 г., 06:42

Различните деца 

  Проза
1092 0 5
1 мин за четене

  Различните деца
                                 
  от Елена Михайлова

Скъпи, родителите, научете децата си, че има малко по-различни деца...деца, които се нуждаят, от точно толкова любов колкото и вашите.... когато видите дете със специални нужди, не дърпайте вашето от детската площадка - то не е заразно. Оставете децата да се сприятелят ( повярвайте ми те го умеят най - добре) със своята чистота и невинност. Учете децата си, че такива деца не са страшни. Че дори да имат някакъв недостатък в никакъв случай не ги прави страшни или лоши. Не прехвърляйте вашите предразсъдъци на децата си. Защото "различните деца" съществуват,
макар и забравени от обществото..но все пак съществуват и всеки ден ежедневно се борят с предизвикателствата на живота. Какво по хубаво за тях ако имат приятели, с които да играят и да се чувстват пълноценни..За приятелството няма значение, че не сте еднакви - нужна е само доброта и да приемаме човекът отсреща, такъв какъвто е, а децата са добри в това.
Различните деца са уникални... не са различни, за да бъдат игнорирани и наказвани за уникалността си...  
Пиша, всичко това,  не за да упреквам родителите - съвсем не! Пиша го, защото, аз съм едно от тези " различни" деца и за щастие имах късмета да бъда отгледана в такава нормална  среда - без подигравки и тормоз в училище ....с много приятели, които ги има и до днес!
И съм напълно наясно, че именно това е правилният подход за отглеждане на такова дете.

© Елена Михайлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много благодаря за хубавите думи
    Тук може да намерите още мои текстове
    https://www.facebook.com/suzdadenoslubov/
  • За жалост сте права.
    "Оставете децата да се сприятелят (повярвайте ми те го умеят най - добре) със своята чистота и невинност." Наскоро попаднах на публикация във Фейсбук, сързана с цитираното. Родители отиват в училище за мероприятие и синът им ги запознава с приятелчето си. С изненада разбират, че е в инвалидна количка. Когато се прибират, бащата отбелязва, че той (сина му) постянно говори и разказва за приятеля си, колко е умен и забавен, но защо не е споменал, че е инвалид. Детето повдига рамене и казва: Това не е важно.
    Поздравления, за темата!
  • Много благодаря
  • Поздравления за темата. Рядко се пише за нея и понякога е трудно. Дано повече родители прочетат твоя призив и да намерят правилния подход към децата си, независимо от коя страна са.
  • Много точно...'' За приятелството няма значение, че не сте еднакви, нужна е само доброта...''
Предложения
: ??:??